Dead Space 2

 Dead Space 2 е продължението на сай-фай сървайвъл-хоръра на Visceral Games, разпространяван от EA, в който поемаме ролята на инжинера Айзък Кларк. Между първата и втората част, Visceral се отчетоха и с още една игра - Dantes Inferno, която беше по-скоро средняшка. Около две години след излизането на първия Dead Space е време да видим какво са ни подготвили този път талантливите разработчици от Visceral.

  Няма да ви занимавам с предисторията, тъй като колегата Черкезов ясно разяснява какво се случва в единицата, без да я разваля за тези, които не са я играли, в превюто за играта. В този аспект искам само да изразя позитивното си мнение за едно много добро решение на разработчиците на Dead Space 2. Напоследък, доста сикуъли стават жертва на жаждата на разпространителите им, те да разширят своята аудитория, което води до сбозяване на историята. Други пък го раздават прекалено хардкор и не успяват да намерят нови фенове, следователно и купувачи, защото при тях няма как да разбереш какво става, освен ако не си играл предишните части. Е, при Dead Space 2 нещата са по-скоро от втория тип, но Visceral са намерили много добро решение на проблема - в главното меню се намира бутонът "до сега в Dead Space". Чрез кът-сцена набързо се разкриват основните сюжетни моменти от първата част, което позволява на неигралите Dead Space, да могат директно да се впуснат във втория епизод от фантастичните приключения на Айзък Кларк. 

  В Dead Space 2, нашият човек - Айзък, се събужда на операционната маса и илюзиите му, че се е справил с извънземното нашествие на кораба Ишимура ( извънземните в играта са т.нар. некроморфи) и Червения Маркер, набързо са разбити. Оказва се, че нещата още повече са се усложнили. След бруталното начало, историята започва да се развива малко по-бавно, докато не стигне до кулминацията в края. Налице са доста малко на брой второстепенни персонажи, като повечето от тях не са особено интересни, с едно голямо изключение. Подобно на първата част, авторите са се опитали да направят обрати в сюжета, които би трябвало да ни изненадат, но те не успяват в тази си цел, защото степента на предвидимост е висока, за съжаление. Като цяло, този е единственият аспект, в който е можело да се направи повече, но все пак всичко е в границите на нормалното и в никакъв случай не можем да говорим за откровени тъпотии или дупки в сюжета.

  На геймплейно равнище играта надгражда първата част във всяко едно отношение. Тук отново ще направя препратка към превюто ни за Dead Space 2 и ще цитирам колегата, който доста уместно се е изразил - "В продължението няма да получим просто още от същото... ще получим по-добра версия на същото". Един от проблемите на единицата беше липсата на разнообразие при враговете. В новата игра са добавени голям брой нови противници - изродясали бебета, гигантски брутове, изкачащи с бърза скорост към теб некроморфи и други. Като прибавим и старите видове противници, бройката на видовете гадини, които ще разчленяваш крайник по крайник  се увеличава многобройно. Налични са и някои нови оръжия, като на всяко преиграване иа играта можете да използвате различни комбинации, тъй като е почти невъзможно за едно изиграване да имате повече от две-три ъпгрейднати на макс оръжия. Като цяло Dead Space 2 има смисъл да се изиграе повече от един път, за което спомага и опцията "new game+", която ти позволява да започнеш нова игра с наличните оръжия, ъпгрейди и инвентар. Към това трябва да добавим и фактът, че последната трудност "Nightmare" се отключва, след като вече си минал играта веднъж. Като стана въпрос за трудности, съветвам по-коравите играчи да мятат директно най-високата възможна трудност на първо изиграване "Zelaot", тъй като само на нея и на споменатата "Nightmare" се усеща сървайвъл-хоръра. Характерни за всяка една голяма игра са култовите моменти, които хората помнят и, за които те говорят в продължение на месеци и години. Dead Space 2, определено, си ги има тези моменти, но няма да ги изброявам, за да не ти развалям удоволствието.

  

  В определени ситуации, геймплеят е разнообразен чрез пъзели, които са доста интересни и в никакъв случай не пречат на екшъна в играта. Горе-долу, при тях няма нищо ново спрямо оригинала - става въпрос за забавяне на врати, преместване на батерии и т.н. Вече има по-голяма нужда от използването на телекинезата и стасиса ( забавяне на даден обект ). Освен при споменатите пъзели, те влизат в употреба сравнително по-често от първата част и при сблъсък с некроморфите. Когато ви липсват муниции, почти винаги може да измислите някакъв начин да победите противниците, например, чрез запращане на голям кол към тях или дори на собствения им крайник, който току що сте премахнали с plasma-cutter-а ( демек пистолетчето, което  за мен е най-доброто оръжие в играта ). 

  Атмосферата в Dead Space 2 е на очакваното високо ниво. Тъмните и кървави коридори, постоянното очакване да изскочи от някъде дебнещ те некроморф и откаченото озвучаване, те вкарват в играта и не те пускат, докато не я завършиш. За това спомага и фактът, че е разкрита самоличността на Айзък - вече виждаме лицето му и чуваме гласа му. Много от феновете на  първата част правиха асоциации между мълчаливите Айзък Клаарк и Гордън Фрийман. Сега вече нещата са си на мястото, тъй като, специално за Dead Space серията, определено, е по-добре, когато можем да видим и чуем главния герой. Разпилените из нивата текстови и аудио логове също допринасят за развиването на този аспект и в същото време детайлизират историята и случващото се около Айзък.

  Визията и озвучаването са смазващи. Играта изглежда брутално, а някои от кът-сцените са режисирани просто феноменално и могат да се сравняват с величия като тези в God of War, например. Единственото ми оплакване е към ниската детайлност на моделите на персонажите. Всичко останало, като почнем от моушън кепчъринг, минем през светлинните ефекти и стигнем до детайлността на текстурите е на изключително високо ниво и пасва перфектно на нуждите на играта. Същото може да се каже и за звуковото оформление. Изборът на озвучители е перфектен. Останалите звуци също са много на място - тежкото и задъхано дишане на Айзък, внезапните писъци на некроморфите, допринасят за атмосферата в Dead Space 2.

  Налична е и опцията за милтиплеър, която аз нямах възможността да тествам.  Доколкото се информирах от западните медии, мултито звучи забавно, но нищо повече. Интересното е, че можеш да играеш като некроморф. Според мен, в такъв тип игра, мулти е излишно.

  Dead Space 2 е игра, която не е за изпускане. Тя представлява продукт от най-висока класа, полирано, почти до съвършенство, творение, с което Visceral излизат на преден план на гейминг-сцената. 


Оценка - 9/10

Posted in: Consoles,PC