127 Hours

  127 часа е новото творение на големия Дани Бойл, който преди две години се открои със спечелилия Oскар за най-добър филм, "Беднякът Милионер". Двата филма, макар и да нямат нищо общо като сюжет, си приличат по един доста странен начин. Ако същестуват критерии за спечелване на Оскар, то и 127 часа, и Беднякът Милионер сякаш са правени точно по тях. Още от обложката става ясно, че основната идея на филма е, че "няма по-голяма сила от волята за живот". Ако трябва да изкажа впечатленията си от филма в едно изречение, то би звучало по този начин - страхотно начало и тъп край.

Началото

  Както отбелязох, филмът започва по един прекрасен начин и още в първите минути зрителят разбира, че става въпрос за оригинален и качествен продукт. Сюжетът обхваща историята на един катерач, на име Аарън Ралстън( Джеймс Франко ), фен на екстремните преживявания, който в едно от поредните си приключения се озовава заклещен от голям камък и се налага да прибягва до изключителни мерки, за да оцелее. Самият той е представен като леко ексцентричен, в никакъв случай асоциален, но държащ близките си на разстояние, човек, което в последствие му изиграва лоша шега.

Визия

  Визуалното оформление е доказателство за гения на Дани Бойл. Страхотно впечатление правят заигравките с камерата на Аарън, монтажът на кадрите и т.н. Поклон пред Дани Бойл, който е успял да извлече максимума от една не толкова сложна история, точно по начина, по който Финчър го направи със Социалната Мрежа. Представянето на сюжета е изключително брутално, често ще ви се случва да извъртате глава встрани, защото някои от сцените определено не са за хора със слаби сърца. Честите ретроспекции също са право в десетката, тъй като в тях се отразява бавното изперкване на главния герой. Болката на Аарън изглежда напълно истинска и Дани Бойл е направил така, че тя да бъде съпреживяна от зрителите.

Джеймс Франко

  Джеймс Франко е другото лице с основна заслуга за големите успехи на филма. Той се очертава като един от младите артисти с голямо бъдеще в киното, който с всеки свой филм показва все по-голямо развитие на таланта си. Буквално, Франко изнася целия филм на гърба си, защото в 90% от времето фокусът пада върху него. Няма какво лошо да се каже за играта му, тъй като той перфектно е влязал в образа на авантюристичния и надменен Аарън, който впоследствие започва да съжалява за доста от решенията, които е взел в своя живот.

Краят

  Стигаме и до моментът, който, според мен, разваля цялостното усещане от филма и намалява оценката му с една-две единици. Трябва да предупредя, че в този абзац се съдржат спойлери относно края на филма и е по-добре да не го четете, ако не сте го гледали или не сте запознати с истинската случка, от която е инспириран филмът. Ясно е, че историята е по истински случай и няма как да бъде променян сюжета, но начинът, по който просто ни беше хвърлен един хепи-енд в очите, беше изключително разочароващ. Това е основният ми аргумент, с който защитавам тезата си, че подобно на "Беднякът Милионер", филмът е правен по печелившата формула за спечелване на Оскар - хем е брутален на моменти, хем на края всичко свършва добре и можем да заспим спокойно. Да не говорим за лафчето " и сега той винаги остава бележка къде заминава ", което ми дойде в повече и имах чувството, че баба ми ми разказва приказка за лека нощ. Толкова ми хареса филмът до този момент, че чак ме е яд за пропиляния му потенциал. Около средата вече си достигнал до много дълбоки размисли отностно посланието му, а краят ги обезмисля и просто ти казва в лицето - " не е това, което се надяваш, а е просто поредният филм за силата на човешката воля".

Заключение

  В заключение мога да кажа, че филмът задължително трябва да се изгледа, най-малко заради две неща - първо, че е на Дани Бойл и участва брилянтният Джеймс Франко, и второ, че е номиниран за Оскар за най-добра лента. Като цяло, обаче, ми се струва доста прехвален в медиите и не е чак толкова невероятен, колкото го описват.

Оценка - 7/10

Posted in: Кино