Оф.

След като прегледах сайта на едно българско гейм "списание", поне се успокоих, че не сме най-големите бездарници на света.

Read more »

Posted in: Random

Test Drive Unlimited 2

За хората, играли предишната: Ако ви е харесала, и тази ще ви хареса, ако не, не. Още от същото с леки промени.

'93 Lancia Delta HF Intergrale 16V Evoluzione II, ураааа!

Опитали са се да скалъпят история, която е толкова тъпа и безсмислена, че няма накъде повече. Главният пич е конекрадец, който поради нарастващата липса на коне на Ибиза, паркира колите на хората за да се прехранва. След като заспива във Ферарито на поредния клиент и сънува, че го кара като умопобъркан и бъдещ автоджамбаз, тя го събужда, и вместо да се държи като нормален човек и да го изгони с ритници от колата си, му предлага да кара, и да участва в състезанието което организира. Естествено, ако не сте бавноразвиващ се, не може да не стигнете, до където трябва на време.

Караме си джипа из красивите хълмове на острова.

Нововъвединята са главно глупави, офроуд състезания с SUVове, само при мисълта, за които ми става лошо. Въпросните SUVoве се държат на пътя като руска трудовашка количка в понеделник, същото важи и за американските коли. Добавена е и възможността да си облепите колата с лепенки... понеже единственото нещо, което липсва на колата Ви за един милион долара, е някаква смотана лепенка... все пак, някои от новите неща са хубави, състезанията са събрани в турнири, вместо в отделни гонки като в предишната. Друго добро подобрение е липсата на мотори, макар и да има възможност да бъдат добавени на по-късен етап. Интересено е и добавянето на козметични щети, откачени брони, надрана боя, етц. Има и костюмизация на главния пич (демек, мое му се сменят дрешките), в автосалоните, вече се разхождате, вместо просто да натискате стрелката надясно за следващата кола.

Иначе, опитите да се управлява, която и да е кола с клавиатура, са напълно безсмислени. Контролерът е задължителен, и дори и с него, някои коли са некараеми.

Делтата, по таван, илюстрира проблемите с управлението.

Трудността на състезанията зависи единствено и само от това, до колко добре се справи играча с механиката на колата, всяка се държи различно.

Като цяло, същите проблеми, като предишната, но все пак успява да е забавна.

Read more »

Posted in: Consoles,PC

Weekly News 14-ти - 20-ти февруари

 

 

  От Ubisoft обявиха, че PC версията на Assassins Creed : Brotherhood ще се появи на пазара на 18 март тази година. Също така от френската компания споменаха, че следващата игра от Assassins Creed франчайза ще бъде обявена през май месец и ще излезе до края на фискалната 2012г, което означава до следващия март.

----------------------------------------------------------------------

  SEGA разкриха, че след няколко дни - на 22 февруари, в Steam ще се появи демо на  Total War : Shogun 2. Цялата игра излиза на 15 март за PC.

-----------------------------------------------------------------

  Главата на Team Bondi, Брендън МакНамара, заяви в интервю за списание Pest Magazine, че дългоочакваната L.A. Noire ще е достъпна за всички играчи, независимо от това колко хардкор са, което не трябва да значи, че ще е прекалено лесна.

Напомняме, че L.A. Noire излиза на 20 май за Xbox 360 и PS 3.

--------------------------------------------------------

  Официалният блог на PS 3 изненадващо пусна новина, съдържаща дата на бъдещия еклскузив за конзолата на Сони - Infamous 2. Стана ясно, че играта излиза на 7 юни тази година. В допълнение бе разкрито и т.нар. "Hero Edition" издание на играта, което ще струва "скромните" 200 лв. и ще включва фигурка на главния протагонист в играта Коул, саундракът към играта, комикс и различни downloadable  глезотии. 



-----------------------------------------------------------

  От THQ хвърлиха бомба, като подтвърдиха, че новият RTS на Relic (Homeworld, Warhammer 40k, Company of Heroes)  ще бъде обявен през август.

 



Read more »

Posted in: Weekly News

127 Hours

  127 часа е новото творение на големия Дани Бойл, който преди две години се открои със спечелилия Oскар за най-добър филм, "Беднякът Милионер". Двата филма, макар и да нямат нищо общо като сюжет, си приличат по един доста странен начин. Ако същестуват критерии за спечелване на Оскар, то и 127 часа, и Беднякът Милионер сякаш са правени точно по тях. Още от обложката става ясно, че основната идея на филма е, че "няма по-голяма сила от волята за живот". Ако трябва да изкажа впечатленията си от филма в едно изречение, то би звучало по този начин - страхотно начало и тъп край.

Началото

  Както отбелязох, филмът започва по един прекрасен начин и още в първите минути зрителят разбира, че става въпрос за оригинален и качествен продукт. Сюжетът обхваща историята на един катерач, на име Аарън Ралстън( Джеймс Франко ), фен на екстремните преживявания, който в едно от поредните си приключения се озовава заклещен от голям камък и се налага да прибягва до изключителни мерки, за да оцелее. Самият той е представен като леко ексцентричен, в никакъв случай асоциален, но държащ близките си на разстояние, човек, което в последствие му изиграва лоша шега.

Визия

  Визуалното оформление е доказателство за гения на Дани Бойл. Страхотно впечатление правят заигравките с камерата на Аарън, монтажът на кадрите и т.н. Поклон пред Дани Бойл, който е успял да извлече максимума от една не толкова сложна история, точно по начина, по който Финчър го направи със Социалната Мрежа. Представянето на сюжета е изключително брутално, често ще ви се случва да извъртате глава встрани, защото някои от сцените определено не са за хора със слаби сърца. Честите ретроспекции също са право в десетката, тъй като в тях се отразява бавното изперкване на главния герой. Болката на Аарън изглежда напълно истинска и Дани Бойл е направил така, че тя да бъде съпреживяна от зрителите.

Джеймс Франко

  Джеймс Франко е другото лице с основна заслуга за големите успехи на филма. Той се очертава като един от младите артисти с голямо бъдеще в киното, който с всеки свой филм показва все по-голямо развитие на таланта си. Буквално, Франко изнася целия филм на гърба си, защото в 90% от времето фокусът пада върху него. Няма какво лошо да се каже за играта му, тъй като той перфектно е влязал в образа на авантюристичния и надменен Аарън, който впоследствие започва да съжалява за доста от решенията, които е взел в своя живот.

Краят

  Стигаме и до моментът, който, според мен, разваля цялостното усещане от филма и намалява оценката му с една-две единици. Трябва да предупредя, че в този абзац се съдржат спойлери относно края на филма и е по-добре да не го четете, ако не сте го гледали или не сте запознати с истинската случка, от която е инспириран филмът. Ясно е, че историята е по истински случай и няма как да бъде променян сюжета, но начинът, по който просто ни беше хвърлен един хепи-енд в очите, беше изключително разочароващ. Това е основният ми аргумент, с който защитавам тезата си, че подобно на "Беднякът Милионер", филмът е правен по печелившата формула за спечелване на Оскар - хем е брутален на моменти, хем на края всичко свършва добре и можем да заспим спокойно. Да не говорим за лафчето " и сега той винаги остава бележка къде заминава ", което ми дойде в повече и имах чувството, че баба ми ми разказва приказка за лека нощ. Толкова ми хареса филмът до този момент, че чак ме е яд за пропиляния му потенциал. Около средата вече си достигнал до много дълбоки размисли отностно посланието му, а краят ги обезмисля и просто ти казва в лицето - " не е това, което се надяваш, а е просто поредният филм за силата на човешката воля".

Заключение

  В заключение мога да кажа, че филмът задължително трябва да се изгледа, най-малко заради две неща - първо, че е на Дани Бойл и участва брилянтният Джеймс Франко, и второ, че е номиниран за Оскар за най-добра лента. Като цяло, обаче, ми се струва доста прехвален в медиите и не е чак толкова невероятен, колкото го описват.

Оценка - 7/10

Read more »

Posted in: Кино

The Curious Case of Benjamin Button

"a love story... told backwards"

Да се анализира филм като “The Curious Case of Benjamin Button” не е нещо обичайно. Сюжетът се базира на разказа на F. Scott Fitzgerald, автор, който може да се каже, че се числи към класиците на епохата. Разказът описва живота на Бенджамин Бътън, човек, който се е родил старец и с годините се е подмладявал. Основната идея, както и някои от героите са взаимствани директно в лентата, но е наблегнато много повече на отношенията между персонажите. Както може би е лесно за разпознаване от подзаглавието, голяма част от фокусът на филма е поставен върху любовната история между Бенджамин и Дейзи. Романсът между двамата е нещо наистина необичайно и еволюцията на взаимоотношенията им през годините просто трябва да се види. Трудно е да си представим какво е да носиш проклятието на Бенджамин – всички около теб да стареят и умират, докато ти се подмладяваш. Да виждаш как любовта на живота ти се приближава преклонна възраст, докато ти самият си връстник на дъщеря си. Но макар и странен, случаят на Бенджамин Бътън има целта да ни покаже, че каквото и да стане – ние си оставаме хора. Хора, които винаги ще търсят любовта и внимание, винаги ще чувстват тъга, когато загубят близък човек и винаги ще имат своите слабости. Самият филм не изказва тези неща на глас, в него няма сълзливи сцени или евтини холивудски преструвки. Това е просто една история, навяваща меланхолия и тъга. Един стар и прашясал спомен, който събира в себе си огромна палитра от емоции, без да е ненужно сълзлив.

Лично за мен беше разочарование, че филмът не взе Оскар за най-добра лента и за главна мъжка роля, но все пак Академията призна огромният труд на екипите по грима и визуалните ефекти. Определено не е по силите на всеки да представи Брад Пит веднъж като седемдесет годишен старец, а след това като младеж, наскоро излязъл от пубертета.

Задължително е да се спомене, че Брад Пит и Кейт Бланшет играят прекрасно и стават едно цяло с образа си. В нито един момент не може да се направи разликата, дали това е филм или най-обикновени хора и техните отношения. Принос за това има цялостния начин на заснемане на филма, което само показва колко талантлив режисьор е Финчър, успявайки да запази чувството за достоверност във всеки един момент.




Странният случай с Бенджамин Бътън е удивително красив и нежно разказан филм, на който препоръчвам да се отдадете с изцяло изчистено съзнание. Струва си.

8.5/10

Read more »

Posted in: Кино

Alan Wake

 

  Alan Wake е дългоочакваният нов продукт на Remedy, създателите на Max Payne, и ексклузив за конзолата на Майкрософт - Xbox 360. След 5-годишен процес на разработка, много хора вече не вярваха в това, че тя ще се появи на пазара. Все пак, в началото на миналата година, Alan Wake видя бял свят, но вместо любовта на милиони играчи, тя срещна различни реакции, някои позитивни, други сравнително негативни, но най-лошото е, че доста хора останаха безразлични към нея.  Ако на Video Game Awards имaше награда за най-подценена игра през изминалата година, то тя със сигурност щеше да остане за Alan Wake. Повечето хардкор геймъри са на мнение, че това е един от най-силните ексклузиви за кашон 360, но самата игра не получи заслуженото внимание сред масите и в крайна сметка не продаде достатъчно копия, което поставя под въпрос излизането на евентуална втора част. Това е жалко, тъй като, определено, играта си има нужда от продължение, защото Remedy са си оставили милиони вратички за по-нататъшно развитие на брилянтния сюжет. Нека, обаче, да върнем погледа си към настоящата първа част. Alan Wake е екшън от трето лице, който може да бъде определен като психо-трилър и залага най-вече на мрачната си визия и страхотна атмосфера и сюжет, повлияни от романите-шедьоври на Стивън Кинг.

"Alan, wake up"

  В играта става въпрос за популярния писател Алан Уейк, който решава, заедно с жена си Алис, да замине за спокойното градче Bright Falls, надявайки се, че там ще намери своята муза за нова книга. Разбира се, за да има интрига, това градче се оказва не чак толкова спокойно и приветливо, а по-скоро мястото, в което едно младо семейство най-малко би искало да се намира. Алан разбира за това, след като жена му е погълната от мистериозна сила. Езерото, на което се намира ваканционната им хижа е обвито в мрак, а самата хижа и острова, на който е била изчезват.  Звучи клиширано, но от тук насетне Алан ще си има работа с полицията, хора, твърдящи, че са похитителите на жена му, наивния си агент Бари, обладаните от мрака същества и редица свръхестествени явления, за които няма да ви разказвам, защото в противен случай бих ви развалил удоволствието от изключително пленяващата история. Трябва да се отбележи и страхотния начин, по който тя е предадена. Самата игра напомня за сериал от типа на Досиетата Хикс. Всяко ниво представлява отделен епизод и началото на ново е съпътствано с характерното за телевизионно шоу "Previously on Alan Wake " , след което ти се припомнят събитията, случили се до момента. Друга гениална идея са разпръснатите из нивата листи, на роман, който е писан от Алан, но самият той не помни кога го е писал. Написаното на тях ти разкрива какво ще се случи скоро или по-късно в играта. Това, обаче, не трябва да се възприема като вътрешен спойлер от самите Remedy, защото на страниците не става въпрос за ключови за историята моменти. Голям кеф е да видиш неща, които се случват, точно както си си ги представял, докато си чел за тях на виртуалните листи. Съществуват и някои ситуации, които се случват цели няколко епизода след като си прочел за тях, което допринася за развиването на съспенса и атмосферата в играта. Към всичко това трябва да се добави и мини-сериалчето Night Springs, което можеш да наблюдаваш на разпръснати из нивата телевизори, както и радио предаванията.

" Hey, I want a flaming eye too "

  Основното оръжие, с което разполага писателят е светлината, тъй като още в началото на играта, той установява, че обладаните от мрака противници имат слабост към нея. На основата на това се гради и простата, но ефективна геймплейна механика - за да убиеш враговете си, първо трябва да фокусираш светлината на фенерчето си към тях за известно време, след което можеш да ги отстреляш с няколко куршума.  На нормална трудност нещата са  несериозни, но на отключващата се след 1 превъртане Nightmare трудност, играта загрубява и survival-horror елемента се засилва драстично, тъй като куршумите и батериите за фенерчето са в доста ограничени количества. Освен пистолети и пушки, на разположение са и флаш гранати, които в случая играят ролята на нормални гранати, сигнални ракети и механични прожектори. За пореден път, Remedy ни впечатляват с начина, по който са режисирали кадансовите моменти. Всички помним за какво ставаше въпрос при Max Payne, а сега нещата са на същото високо ниво. Пускането на сигнална ракета насред тълпа от обладани или разминаването в последния момент с хвърчаща брадва създават усещането, че наистина играем един полиран продукт от най-висока класа.

   Един от минусите на Alan Wake е липсата на голямо разнообразие при противниците. Срещу теб ще се изправят няколко вида Обладани хора( Taken), обладани птици, както и редица предмети, за които става ясно, че също могат да бъдат поставени под контрол на мрака. Някой определят като недостатък и липсата на босове, но за мен това не е проблем, даже биха били излишни в такова заглавие. Леката репетативност на геймплея можеше да бъде преодоляна с някоя друга загадка или платформър елемент, но те са застъпени съвсем леко. Нелепо е и събирането на термоси за кафе, които се явяват сикрети - първо, че няма награда за събирането им, второ, че точно това е единственото нещо, което пречи на атмосферата до известна степен, защото трябва да се признае, че едва ли на някой би му било до събиране на термоси в тъмната гора през ноща, когато тя бъка от обладани от мрака изверги. Някои хора са недоволни и от финала на играта, но за мен той затваря всички подхванати сюжетни линии и са оставени правилните вратички за продължение. Проблемите на играта са минорни и не трябва да те карат да я подминеш, защото цялостното впечатление, което тя оставя е страхотно.

"Al, you gotta help me man, the birds have gone all Hitchcock on me!"

 Както и за другите елементи, така и за визията мога да кажа само добри думи. Не мисля, че сме ставали свидетели на нещо по-красиво за конзолата на Майкрософт. Глупостите относно това, че играта не използвала хай дефинишън резолюция и тем подобни нямат значение, когато тя изглежда по този начин. Сенките и светлините са на извънземно ниво и допринасят за създаването на перфектната атмосфера. Играта определено може да се сравнява в това отношение дори с игри като невероятната Uncharted 2, която бе използвана от Сони като демонстрация за хардуерното могъщество на конзолата. Единствено, неприятно впечатление прави честото разминаване на говора с устните на говорещия в кът сцените, които иначе като цяло са страхотни. За звуковото оформление нямам никакви забележки - перфектен подбор на музика и озвучители.

"I think my tongue just took a crap in my mouth."

 В заключение, мога да кажа, че Alan Wake е задължителна за всеки притежател на Xbox 360. Срамен е фактът, че толкова много хора не я притежават в своята колекция, но всяка грешка може да бъде поправена. Остава само надеждата, че Remedy ще бъдат финансирани от Microsoft и в крайна сметка ще видим продължение на брилянтната Alan Wake.

Оценка - 9/10

Read more »

Posted in: Consoles

Ретро : Red Alert 2

  

  Без съмнение Westwood са едни от титаните на стратегическия жанр. Няма спор, че техните игри притежават качества, каквито рядко се срещат в други представители на жанра. Те са се превърнали в източник на идеи на голям брой студия и днес, които се опитват до достигнат покорените от Westwood вече, върхове.  Red Alert 2 е, може би, най-полираният продукт на легендарната компания. Появата му, през не толкова далечената 2000-на година, предизвика фурор сред медии и фенове, които я определят като една от най-добрите стратегии за всички времена.

  За разлика от предишни заглавия на Westwood като Tiberian Sun, Red Alert 2 не прави кой знае какви нововъведения, а по-скоро представлява перфектната смес от всички най-добри елементи, полирани до съвършенство. Сингълът се състои от две главни кампании - руска и американска( или по-скоро на обединените сили на Америка, Западна Европа и  про-американската Корея). Класическият сблъсък между двете супер сили в световен мащаб е изведен на преден план. В зависимост от това коя страна изберете историята се развива по различен начин, като за канонична се води американската версия, за което съдим по начинът, по който започва, излезлият през 2002 година, експанжън - Yuris Revenge. Самият геймплей се свежда до класическата схема - събиране на ресурси, строене на база, унищожаване на противника. Страхотно впечатление правят удобните менюта, които предоставят целия контрол в ръцете на играча, а балансът може да се сравнява с тoзи в други класики като Age of Empires II. Всяка единица си има точно предназначение, а при наличието на толкова много, това е една доста трудно достижима цел. Играчът разполага, освен със сухоземни, също така и с въздушни и морски единици. Правилното им комбиниране е в основата на успеха, като за разлика от най-новата част на серията, която държа да подчертая не е разработвана от Westwood, приключването на игри в първите 5 минути със, станалото известно "танкче ръш" е много рядко срещано явление. По този начин сблъсъкът между двама противници се превръща в сблъсък на различни тактики и стратегии.  Култов статут придобиват и така наречените "супер оръжия", с които разполага всяка отделна страна от конфликта. Съюзниците  могат да използват система за контролиране на времето и т.нар "кроносфера", която позволява телепортиране на цели отряди, а руснаците имат ядрена ракета и  "желязна завеса", чрез която определена единица придобива безсмъртие за определен период от време. Интересното е, че колкото и линейна да е самата кампания, някои от мисиите могат да бъдат минавани по различни интересни начини. Например има ниво, на което можеш да поставиш под контрол крава, като я спасиш от ферма, след което да я използваш, за да разузнаваш карта, без да бъдеш засечен. Все пак, едва ли противникът би обърнал внимание на минаващата през базата му крава ( въпреки че, сега като разкрих тайната, може и да започне да го прави ). На лице е и опция за кооперативна игра с един твой приятел, както и Skirmish, в който се изправяш срещу ботове.

  Освен с гейм-механиката, Red Alert 2 впечатлява и със своята визия, която за времето си е изключително красива. По време на кампаниите играчът се озовава на доста познати места, които са изобразени по страхотен начин. В Red Alert 2 виждаме Пентагонът, Белият Дом, Айфелувата кула и други интересни обекти, които няма как да сбъркаме. Между отделните мисии присъстват и типичните за игрите на Westwood кът-сцени, направени с истински актьори, чрез които се разкрива историята. Звукото оформление, разбира се, също е на висота.

 

  Red Alert 2 бързо превзе геймърските сърца по цял свят и се превърна в безспорна класика. За мен, тя винаги е представлявала еталон как трябва да бъде направена стратегия от този тип. Усещането, което доставя минаването на всяка една мисия, е усещане за победа, а гледането на всяка една кътсцена води до поглъщането ти в интересната и добре разказана история. Личи си любовта на разработчиците към феновете им, която са вложили при разработването на играта. Всеки един детайл представлява точна част от перфектния пъзел, който са сглобили  Westwood - кралете на RTS жанра.

Read more »

Posted in: Retro Games