Bulletstorm

  

  На хартия, съвместната работа между Epic Games ( Unreal Tournament, Gears of War) и People Can Fly ( Painkiller) би трябвало да доведе до един наистина качествен продукт от най-висока класа. И двете компании имат култов статут в съзнанието на повечето фенове на шутъри и това е причината, към новата игра, разработвана съвместно от тях, да има доста големи очаквания. Bulletstorm намери място в класацията ни за топ 10 най-очаквани игри за годината, правена от самия мен. Сега, обаче, ми се струва, че това е, по-скоро, първото ми разочарование за 2011-та година, не защото самата игра е лоша, а просто очакванията ми към нея бяха твърде високи. Все пак от Epic и People Can Fly ни предоставят един нестандартен шутър от първо лице, който заслужава да загърбим фенщината към двете гейм студия, които стоят зад него и да го оценим обективно.

 В Bulletstorm сюжетът се върти около Грейсън Хънт, бивш военен, който е използван от висшестоящите да избива невинни хора, без той да го осъзнава. В последствие Хънт разбира как стоят нещата в дейстивелност и започва да търси отмъщение спрямо своя командир Сарано. Грейсън не е сам в своето приключение - компания в безкрайните битки му правят неговият верен приятел и съекипник, роботизираният Иши и мъжкараната Тришка. Първото нещо, което прави кофти впечатление са самите герои. Грейсън Хънт е бледо копие на култовия му колега Маркъс Финикс от Gears of War. Тришка и Иши са скучновати. Не, че няма яки лафове и бъзици от време на време, но в повечето случаи, те изглеждат малко пресилени. Единственото попадение в десятката е злодеят Сарано. На него, обаче, може да се насладим чак към последните чаптъри.

  Геймплейно играта е изключително ... щура. Ако си фен на планирането и стелта, Bulletstorm не е за теб. Още от първото ниво на екрана ти е абсолютен хаос - отвсякъде свистят куршуми, гърмят варели, хвърчат хора и т.н. Най-силният коз на играта е системата за убииства. Тя представлява много оригинална идея, с която се насърчава убиването на враговете по най-различни начини, за разлика от останалите съвременни шутъри. Рекламите на играта се отнасяха главно за тази система и в тях бяха употребявани гръмки изрази като " Kill with skill" и " Tired of the same shooters ? ". Дори разработчиците направиха пародия на Call of Duty, наречена Duty Calls, в която се гаврят с най-продаваната игра в последните години. С това, те искаха да покажат колко много ще се различава Bulletstorm от "скучния" Call of Duty. Е, донякъде, те са прави, защото играта наистина предлага шест-седем часа нон-стоп екшън и забавление. От друга страна, шутърът на Epic и People Can Fly има доста проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.

  Един от тях е липсата на голямо разнообразие при противниците. Донякъде, тази липса може да бъде компенсирана с факта, че играчът сам си разнообразява играта чрез споменатата система за убивания, но щеше да е добре да има повече от 4-5 вида гадове. За сметка на това, обаче, налични са достатъчно на брой и интересни оръжия, които могат да се ъпгрейдват. Във всеки един момент, играчът може да носи три от тях, като автоматът е задължителен и не може да се се сваля. За другите два слота можеш да избираш от останалата част от арсенала - пушка, пистолет, гранатомет и т.н. Към тях трябва да прибавим и  електрическата верига, която Хънт намира в началото на играта. Тя служи за притегляне на враговете и нагласянето им за по-брутални изпълнения. Ритникът също е важен елемент от геймплея. След ритник или притегляне с веригата враговете са за извествно време в  slow-motion, което ти позволява да издевателстваш по най-гаднярските начини в/у тях. Споменатото ъпгрейдване струва определени точки, които печелиш като убиваш враговете си по различни начини. В това се изразява практическото приложение на системата за убииства. В няколко менюта са описани подробно стотиците начини за унищожаване на противниците и колко точки носят.

 

  Друга мизерия е, че няма бутон за скок и често ще ти се случва да си блокиран от някакъв невидим ръб или да не можеш да прескочиш малка преграда, въпреки че бързаш, тъй като екшънът се развива на най-високи обороти. Като си спомняме Painkiller, очаквахме в Bulletstorm да има същите епични битки с босове, ако не и по-добри. Е, има няколко боса, но броят им е недостатъчен и самите битки не са нищо особено, въпреки, че са приятни. Играта е супер лесна, дори и на най-висока трудност и се превърта за около 6-7-8 часа.

 Графично Bulletstorm е супер, без да е сред най-добрите в жанра. Цялата игра лъха на Gears of War, даже някои от локациите са едно към едно с тези от култовия шутър от трето лице. В играта има и цяло ниво ( с голямото колело), което е взето директно от приключенията на Маркъс Финикс. Някои от пейзажите изглеждат феноменално. Моделите на героите не са перфектни, но вършат работа. Кът-сцените също са приятно режисирани. Звуковото оформление е на същото добро ниво. Ефектите са супер, но от озвучителите само този на Сарано и донякъде на Грейсън се представят на високо ниво.

 В заключение мога да кажа, че Bulletstorm е забавна игра, която препоръчвам да изиграеш, но без да подхождаш към нея с очакванията, с каквито би подходил, по принцип, когато става въпрос за съвместен продукт на Epic и People Can Fly. От нашия екип сме доволни, но, ако Гиърс 3 не изкърти всички мивки във вселената, този път на Епик няма да им се размине и ще има рейдж ревю от страна на Бесния Селтак, който ще бъде подкупен да го направи лично от мен с бутилка ракия.

Оценка - 7,5/10

Posted in: Consoles,PC