Black Swan

Лебедово езеро е най-известното балетно произведение сред лаиците в жанра. Дали това се дължи на великолепната и запомняща се музика на руския гений Пьотр Илич Чайковски или на страховитото превъплъщаване на балерините в изящни птици, фактите са налице. Историята в оригиналната пиеса е позната на всички - красивата Одет е омагьосана и превърната в бял лебед, като единственият начин магията да бъде развалена е тя да бъде обичана безрезервно и вярно от мъж. Когато принцът я открива и се влюбва в нея, тя му разкрива участта си и той й се врича във вярност. Злият магьосник разбира за това и измамва принцът, за да остане Одет завинаги омагьосана. Дъщеря му, Одил, която прилича на Одет по външност, съблазнява принца и той нарушава обета си към "Лебедовата Кралица". Сюжетът, макар и клиширан, използва познати типажи и третира вечната борба между доброто и злото. Но Дарън Аронофски може да е всичко друго, но не и клиширан. С предишният си филм, "Борецът", той ни показа как кечът и пропадналият живот на Мики Рурк могат да бъдат страхотен материал за една от най-силните драми на последните години.

В "Черния Лебед" Аронофски отново е акцентирал върху човека, психиката и развитието на персонажите. Сюжетът е относно младата балерина Нина (Натали Портман), която чака най-сетне да бъде избрана за главна роля и звездата й да изгрее. Животът на младата жена, която живее с деспотичната си майка, е изцяло концентриран върху кариерата и пълното усъвършенстване на танца. Тя получава шанс да играе в новата пиеса на театъра - "Лебедово езеро", но хореографът Томас критикува танцуването й. Идеята на Томас е ролята на белия и черния лебед да бъде изиграна от една и съща балерина, а според него Нина умее да показва само белия лебед в себе си, добрата си същност. Съкрушена, че не е получила ролята, тя отива да го моли да размисли. След като отново й изтъква, че му трябва както бял, така и черен лебед, я целува и тя го ухапва и се отдръпва. На другия ден Нина получава ролята, като бива обвинена от другите балерини, че е курва.

В продължение на целия филм наблюдаваме трансформацията на Натали Портман от добродушно, изпълнително и по детински наивно момиче - бял лебед, в черната си близначка. В началото Нина се изчервява като осмокласничка, когато Томас я пита дали е девствена, а в последствие виждаме същата тази срамежлива млада жена да пие, взима наркотици и да прави... хмм.. други по-интересни неща, които няма да споменавам конкретно. Аронофски е преправил директната борба между доброто и злото и я е пренесъл в рамките на самия човек - борбата сам със себе си, борбата между двете ни същности.

Описаните трансформации и вътрешна борба няма как да бъдат оценени, ако не бъдат представени възможно най-изразително. Тук се намесва Натали Портман, която буквално изнася целия филм на гърба си. С уникален чар, изящност и излъчване, актрисата сияе от екрана. Емоциите, които тя предава - искрена радост, погнуса, щастие, мъка и безсилие, омраза - са показани по абсолютно неповторим начин и играта й е една от главните причини филмът да е толкова добър. Не на последно място трябва да споменем и еротичните сцени, защото най-вероятно повечето са чули за филма точно покрай тях. В "Черния лебед" всичко е изпипано и с класа - няма ги евтините трикове и прехласвания, няма я до болка познатата ни изкуствена еротика на Холивуд, няма преиграване и фалш. Всяка подобна сцена е точно толкова дискретна, колкото е нужно, и въпреки това реакцията на всеки нормален мъж (че и жена) е да настръхне на място. Неповторим и наелектризиращ заряд, който просто трябва да се почувства - толкова добре се справят Мила Кунис и Портман, че започвам да съжалявам порноактрисите и преструвките им.

Визията и звука на филма са на нивото на актьорската игра и сюжетът - тоест - страхотни са. Превръщането на Нина в черния лебед е заснето по такъв начин, че дори и най-претръпналия зрител би се впечатлил - от кървенето и късането на кожа, през виденията и психясването, до финалната пълна метаморфоза. Музиката, както е нормално да се очаква е предимно класическа, ревизирани откъси от оригиналното произведение на Чайковски се редуват с въздействащи и перфектно пасващи на конкретната сцена творби. Към техническата част не мога да отправя никакви забележки, пълен синхрон между камера, звук, кинематография и игра.

Огромни аплодисменти още веднъж за Натали Портман, която освен страхотна игра и прекрасна външност, очевидно притежава истинска упоритост и отдаденост към ролята. В нито една сцена няма дубльорка, която да танцува вместо нея - всички движения и танци от "Лебедово езеро" са изпълнени лично от нея. Безсмислено е да споменавам за какъв труд и колко часове репетиции става въпрос, само ще кажа, че явно са били достатачно, за да се влюби Портман в хореографа на филма. В момента те са женени, а Натали е бременна. Истински се радвах за нея, когато получи Оскар, защото беше напълно и изцяло заслужен.

Филмът може и да не се хареса на абсолютно всеки, но определено гледането е задължително. Надявам се Аронофски да продължава да доставя все така често и качествено, може пък следващия път да му дадат Оскар.

10/10

Posted in: Кино