четвъртък, 31 март 2011 г.

RojdEnniq den na Dobito



За всеки истински интернетмен е ясно, че на 9-ти април сме на рожден ден. По-подробно в прилежащият трейлър, чиято музика вкара колегата, бесния селтак:

Тук можете да откриете цялата информация относно евента:

А да потвърдите участието си, както и да комуникирате с другите гости тук:

Ще се видим там, носете салфетки и снежанка!!!!


четвъртък, 24 март 2011 г.

Конзолните ексклузиви за 2011 година.

  Ако някой е решил да си купува Xbox 360 или PS 3 през тази година, ние ще се опитаме да му помогнем в избора, като представим списък с по-интересните ексклузиви за конзолите на Майкрософт и Сони. После да не кажете, че не мислим за вас !


Xbox 360 exclusives

1. Gears of War 3 


 Всичко каквото сме имали да казваме, сме си го казали в статиите за най-очаквани игри и, отчасти, в тази за Bulletstorm. Без съмнение, най-големият ексклузив за Майкрософт за 2011-та година.

2. Forza Motorsport 4

 Продължението на успешната Forza 3 също ще се появи тази година и е основният претендент за титлата "крал на рейсинг симулаторите".




3. Kingdoms

 Играта е разработка на Crytek, които наскоро изкараха страхотния Crysis 2 ( очаквайте ревю скоро ). За сега няма допълнителна информация. Говори се, че проектът ще представлява MMORPG.



4. Project Gotham Racing 5

 Още един силен рейсър в каталога на Майкрософт се задава с бясна скорост. За него, обаче, не е сигурно, че ще се появи през тази година, но вероятността за това е голяма.

5. Halo Combat Evolved - Remake

 Отново само слух, но е много вероятно той да се превърне в реалност. Много геймърски сайтове предвиждат, че римейкът на оригиналното Хейло ще се появи през ноември - 10-годишнината от появата на серията.

6. Star Wars : Kinect

  Въпреки, че за момента Kinect e тотална глупост, това е една от игрите, които могат да върнат вярата ни в моушън контролера на Майкрософт. Силата ще бъде с нас, особено ако сме на 2-3 ракии.





  Други не чак толкова мащабни екслузиви са - Project Draco, The First Templar ( разработванта от българите Haemimont ) и Codename D. Със сигурност ще бъдем изненадани и с някоя друга страхотна XBLA игра, както всяка година. 


Playstation 3 exclusives

1. Killzone 3 и Little Big Planet 2

  Слагам ги на една място, тъй като и двете игри вече са на пазара. Оценките им сред медиите са страхотни, така че Сони вече имат две точни попадения.





2. Uncharted 3

  Безспорно Uncharted 3 е една от най-очакваните игри за годината, тъй като предшественикът й заслужено стана Game of the Year за 2009 година. Датата, в която всички ще се заключим в стаите си, за да цъкаме новото творение на Naughty Dog е 1 ноември.




3. Infamous 2


   Въпреки че, за мен, първата част си остава леко прехвалена, двойката обещава да бъде още по-изпипана игра. Притежателите на Плейстейшън ще могат да й се насладят през юни. Между другото, трябва да се отбележи, че трейлърът е култов.





4. The Last Guardian

   Новата игра на Team ICO / Okami, Shadow of the Colossus /. Мисля, че това стига като коментар.





5. No More Heroes : Heroes' Paradise

  След като No More Heroes 1 и 2 придобиха широка популярност сред притежателите на Nintendo Wii, ето че и PS-a ще се сдобие с част от серията. Heroes' Paradise ще ползва новият моушън контролер на Сони - Move.













6. Resistance 3

   От предварителните материали играта изглежда по-добре от нелошите Resistance 1 и 2. Тя ще продължава историята директно след края на двойката. Играта илиза през есента.




7. Twisted Metal

   Няма как да не сме хайпнати след обявяването на E3 на ребуута на култовата рейсинг-екшън касапница Twisted Metal. Изродщината ще е на макс със сигурност през тази година, но не е определена конкретна дата.



Други - Motorstorm Apocalypse, SOCOM 4, Yakuza 4, Sorcery, Ratchet & Clank : All 4 One


Duke Nukem Forever - отложен

 Тия от Gearbox явно пият повече и от нас.





Нямаме какво да кажем, освен :

понеделник, 21 март 2011 г.

Assassins Creed Brotherhood

   

  След прекрасната втора част от Assassins Creed серията, която отбеляза огромоен прогрес спрямо единицата, от Юбисофт ни предоставят нова порция от приключенията на Дезмънд и неговите предшественици. За Xbox 360 и PS 3 играта излезе в края на миналата година, но ето, че и PC геймърите вече могат да се насладят на продължението на една от най-силните игри за 2009-та година. Обявяването й не беше възприето позитивно от всички геймъри. Някои се осъмниха  в качеството на бъдещия продукт и си зададоха въпроса дали това не е само опит на Ubisoft  да припечелят някой друг долар преди издаването на третата част. Отговорът вече е налице и, за радост, Brotherhood не представлява недовършен експанжън или DLC с цената на цяла игра, а е страхотно продължение на серията, което в никакъв случай не трябва да се пропуска от хората,  които я следят.

   Brotherhood започва директно след края на Assassins Creed 2. Дезмънд и екипът на Люси отново използват т.нар Анимус - машина, която разчита ДНК-то на човек и му помага да се въплъти в своите предшественици. Почти цялата игра ще прекарате в тялото на протагониста от двойката - Ецио Аудиторе - млад, красив и храбър италианец от времето на Ренесанса. След срещата му с Миневра в края на втората част, той се завръща във вилата си, която скоро е нападната от силите на разглезения и жаден за власт син на папа Александър IV - Чезаре Борджия. Той открадва от ръцете на Марио (чичото на Ецио) Райската ябълка ( няма да спойлвам историята от предните части за тези, които не са ги играли), и избягва в Рим, където се чувства недосегаем. Ецио, естествено, също се запътва към италианската столица, където започва от нищото да изгражда опозиция срещу властващите. Двупластовата история на играта продължава да бъде така интересна и заплетена, както и в предните части - от една страна са премеждията на Дезмънд, а от друга опитите на неговия предшественик-асасин Ецио да си върне Райската ябълка.




  

  Геймплейно играта е брилянтна, също както беше и двойката. Има толкова много неща за правене, че може да забравите за скуката, която ни обхващаше към средата на първата част. Рим е разделен на зони на влияние на Борджиите. То може да бъде премахнато, като за целта играчът трябва да екзекутира главнокомандващия на военните сили в конкретната зона, след което да запали наблюдателната кула. Съвсем леки промени е претърпяла и икономическата система в играта. Основни доходи се трупат чрез реновирането на магазини и сгради в столицата, като това става директно по време на игра, а не чрез менюта. Един от новите елементи е унищожаването на мощните оръжия, които верният ти приятел Леонардо е създал под натиска на Борджиите за тяхна употреба. Тези три-четири мисии не са задължителни ( освен първата ), но аз съветвам всеки да ги мине, защото преди играчът да унищожи съответната машина, той получава възможността да се позабавлява с нея, всявайки хаос сред противниковите сили. След изпълнението на всички ще получите и награда, направена от Леонардо, от която може да се възползва само и единствено Ецио. Друг вид странични мисии са няколкото спомена на Ецио, които разкриват сюжетната нишка около неговата най-голяма любов. Към всичко това трябва да се отбележат и самите основни мисии, които са изключително разнообразни и интересни. Ецио ще разполага и с някои нови джаджи (парашут)   и оръжия ( арбалет ). Основната новост в сингъла, която е загатната и в самото заглавие - Brotherood, е възможността да се рекрутират и други асасини в ордена. Механиката е подобна на тази от играта Godfather 2. Тъй като подозирам, че голяма част от хората едва ли са я играли, ше се опитам да я обясня в няколко изречения. Новите попълнения в редиците се осигуряват като спасявате граждани на Рим, които са в някакъв конфликт с войници на Борджиите. Като израз на благодарност те отдават своя живот за да ви служат и помагат в бъдещите начинания. Най-голямата полза от тях е, че могат да бъдат привиквани по всяко едно време ( когато е заредил метърът ), за да убиват избрани от вас хора. Налице е и левъл система, която няма много голям смисъл. Точките опит се трупат като изпращате различните си поданици на определени мисии из цял свят, което става от меню. Последното ниво е десетото - Асасин. Разбира, се най-сериозно нововъведение е мултиплеърът. Самата идея за наличието му в такава игра ме кара да се чувствам зле. В този елемент се крие най-голямата изненада, за мен, а именно - мултиплеърът е забавен ! Очаквах сериозно разочарование в този аспект, но няколкото часа, прекарани онлайн не се оказаха тотална загуба на време. Е, никой няма да го играе след половин година, да речем, но, все пак трябва да отдадем заслуженото на Юбисофт, че са вкарали този важен за една модерна игра елемент по възможно най-правилния за франчайза начин.




  Графиката е на същото ниво като във втората част, дори малко по-зле. Играта си изглежда добре, но определено за тройката ще има нужда от визуален ъпгрейд. Рим е доста по-грозен от пресъздадените в Assassins Creed 2 локации, въпреки че, ако не сте  graphic whores, едва ли ще останете недоволни от визуалното оформление на играта. Музиката и озвучаването, обаче, отново са перфектни и заслужават само добри думи.

  Assassins Creed Brotherhood е игра, която изрично препоръчвам. Хората, които са завършили първата и втората част, задължително трябва да изиграят и Brotherhood.

Оценка - 8.5/10

понеделник, 14 март 2011 г.

The Mechanic




The Mechanic спада към една от любимите ми категории филми-времегубки "Екшън и нищо повече", гарнирани с лек B-movie привкус. Тук спадат ленти като Transporter, Hitman, The Expendables, Shoot 'em up, Wanted и много други. След като изясних това, трябва да е ясно, че Механикът в никакъв случай не е филм с голям емоционален заряд или дълбоки философски истини за живота, което може само да радва. Защото Джейсън Стейтъм определено се е утвърдил като един модерен Сталоун на екшън филмите - комбинацията от лош поглед, дрезгав мачовски глас, английски акцент и лице на борче сякаш нарочно са събрани в чичко Стейтъм. За всеки, който е гледал кой да е от Транспортерите или Кранк, или пък някой от филмите на Гай Ричи с участието на Стейтъм е повече от ясно, че той е страхотен избор за всеки екшън филм, стига да не му дават прекалено много реплики и дълбочина на персонажа. В римейка на филма от 1972, за който никой освен imdb.com не е чувал, той играе наемният убиец/Механикът е кодовото име, за който още не е разбрал/ Артър Бишъп.


Бишъп работи за някаква си фирма, която отстранява избрани лошковци или неудобни хора по чист начин и без да вдига много шум. Той е от най-ценните кадри, разбира се, но когато му дават задача да убие единия от шефчетата на фирмата, който му се пада и единствен приятел (Donald Sutherland). За първи път перфектният убиец се подвоумява преди да изпълни поръчката и съжалява за делото си. В опит да изкупи вината пред самия себе си, той се заема да направи човек от сина на шефчето (Ben Foster), като го научи на занаята си. Двамата си ходят по задачки, изпълняват си работата, но става гаф и се захващат да убият другото шефче, което всъщност е измамило нашия човек, само за да прибере парите. Пътьом синът научава, че всъщност Стейтъм е убил баща му, но се прави, че няма проблемче. Естествено, след бурни престрелки и каскади с коли, успяват да убият лошковеца(който бтв умира с най-стойностната реплика на злодей ЕВЪР - те двамата седят с насочени към него автомати и единственото, което той казва е убер сериозното и гневно "Fuck you!", след което изяжда два пълнителя олово.

И тук идва ред на плот туиста - ще прости ли сина за убийството на баща си или ученикът ще очисти учителя - е чак в такива подробности няма да преразказвам, но бих казал, че филмът е УБИЙСТВЕНО предвидим, макар това да не му пречи. Екшънът си е от класа, Стейтъм си изиграва идеално ролята, сюжетът е доволно тъп, а диалозите са си типичните за екшън филм клишета. Като цяло лентата е приятен и семпъл екшън, предвидим почти от началото до края. Но какво пък, трябва и такива филми да има - малко безмозъчно пуцане и тепане никога не са излишни, особено когато са заснети и режисирани както трябва.
Обективно - 6/10
Фенско - 7/10

неделя, 13 март 2011 г.

Оскарите на Entertainment Bloggly




След като вълнението по Оскарите поотмина и всеки е избистрил в съзнанието си своите победители ( и поизтрезняхме, доколкото е възможно), решихме да ви представим нашето мнение относно церемонията. Представянето на водещите може да бъде описано в едно единствено изречение - Anne Hathaway was smokin' hot, James Franco was smoking pot. Сериозно, Франко можеше да не го познаете, ако не знаехте, че е той. Човекът се беше превърнал в най-голямото дърво и очевидно причината за това не беше другата водеща Хатауей. Според изследване на Fox News, 57% от зрителите са определили церемонията като най-слабата в историята на Оскарите. Ние сме на мнение, че е миналата година беше още по-зле, но откъм шоу нещата отново бяха на много ниско ниво. Шегичките и воденето бяха като за олигофрени, някои от речите на победителите бяха крайно тъпи, но поне монтажите за номинираните филми ни впечатлиха със страхотното си качество.

Ето ги и нашите награди :




Иван Желев :

Най-добра лента - Не казвам, че Речта на Краля не е добър филм, но даже не успява да се впише в личния ми топ 3, който включва Социалната Мрежа, Черния Лебед и Генезис, като с малка преднина пред останалите е филмът на Финчър. Моят победител в тази категория е Социалната Мрежа.


Режисьор - Тук, за мен, е най-голямата грешка при тазгодишните Оскари. И Аронофски / Черния Лебед/ , и Финчър заслужаваха наградата повече от Хупър / Речта на Краля /. Аз избирам Дейвид Финчър. / Социалната Мрежа /


Главна мъжка роля - За избора на най-добър актьор вече съм съгласен с академията. Колин Фърт / Речта на Краля /.


Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /. Това беше, може би, най-сигурната награда.


Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те !


Поддържаща женска роля - неноминираната ( уат дъ фак ? ) Мила Кунис / Черния Лебед /


Оригинален сценарий - Генезис. В тази категория наградата отново получи надценения, според мен, Речта на Краля, но моят избор си остава творението на Нолан.


Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа. Няма спор.

Кинематография - Генезис.


Костюми - Alice in Wonderland.


Оригинален саундтрак - Социалната Мрежа.


Звукови ефекти - Генезис.


Звуков монтаж - Генезис.


Визуални ефекти - Генезис.


Анимационен филм - Играта на играчките 3.






Боян Черкезов :



Най-добра лента - Речта на Краля обективно си го заслужаваше, но фенът в мен искаше Черният Лебед.

Режисьор - И тримата заслужаваха, най-вече стисках палци на Финчър и Аронофски. Моят победител е Дейвид Финчър. / Социалната Мрежа /

Главна мъжка роля - Колин Фърт / Речта на Краля /, като и Айзенберг / Социалната Мрежа/ и Франко / 127 часа / направиха много силни роли.

Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /.

Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те !

Поддържаща женска роля - не ме ебе, така че Мелиса Лео / Борецът/, която се държа като надрусана при награждаването.

Оригинален сценарий - Речта на Краля.

Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа

Кинематография - Генезис.

Костюми - Alice in Wonderland.

Оригинален саундтрак - Социалната Мрежа.

Звукови ефекти - Генезис.

Звуков монтаж - Генезис.

Визуални ефекти - Генезис.

Анимационен филм - Играта на играчките 3.




Бесен Селтак :

"Речта на Краля е масивно тъп филм" - Бесен Селтак, 13 март 2011г.


Най-добра лента - Генезис.

Режисьор - Кристофър Нолан. / Генезис /

Главна мъжка роля - Джеймс Франко / 127 часа /.

Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /.

Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те!

Поддържаща женска роля - Мила Кунис / Черния Лебед /.

Оригинален сценарий - Генезис.

Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа.

Кинематография - Генезис.

Костюми - Alice in Wonderland.

Оригинален саундтрак - Генезис.

Звукови ефекти - Генезис.

Звуков монтаж - Генезис.

Визуални ефекти - Генезис.

Анимационен филм - Илюзионистът, макар и да не съм го гледал.

понеделник, 7 март 2011 г.

Dawn of War II Retribution Review


Продължението на най-добрата стратегия, излизала в близките 10 години, е тук.
За тези, които не знаят що е Warhammer 40k, ще обясня накратко. Боен чук четирдесет хиляди започва като настолна стратегия през далечната '87. Има пет ревизии, като последната е от 2008ма. Има стабилно количество раси, но сега ще засегна само тези, които са включени в играта.
Space Marines - Фанатици в огромни метални брони, въоръжени с картечници и моторнорезачни мечове (как се превежда chainsword?!), служещи на безсмъртния бог-император. В кампанията са представени от Blood Ravens, едно от братствата на космическите пехотинци.
Imperial Guard - Леката пехота на империята на хората, обикновенно се появяват на места, на които маринките не могат да отидат, поради заетост или просто безразличие. Имат жестока артилерия.
Chaos - Еретици и дезертьори, главният противник на Space Marines, съюзили се с демони. Психопати от класа.
Eldar - Мистични създания, разчитащи, не на големи пушки като всички останали, а на магия и тактика.
Orkz - Големи. Зелени. Тъпи. Орки. Експеримент на елдарите, излязъл извън контрол. Липсата на интелект компенсират с наличието на огнева мощ и жива сила.
Tyranid - Скитаща раса, състояща се от генетично създадени индивиди, с помоща на събираната от тях биомаса.

Първото нещо, което се вижда е новото лого на THQ, което, за жалост, е епичен фейл, според мен. В менюто се вижда нов елемент, а иммено чата в долния ляв ъгъл. Една от добрите промени е, че от Релик са осъзнали, че GFWL е боза и е сменен с SteamWorks. Други промени, поне аз не забелязвам. Хората писали репликите на единиците определено са показали чувство за хумор, имперските stormtrooper-и казват „It is dangerous to go alone, take this”, когато бъдат ъпгрейднати с lasrifle. Също така:

Този път има 6 различни кампании, по една за всяка раса. Започвате с командир, а останалата част от армията се гради на полето, което добавя нов, за DoW2, тактически елемент, понеже е възможно да се смени почти цялата армия, по време на мисия.
На пръв поглед се забелязва лек проблем с трудността. Героите са леко небалансирани. На нормалната трудност дори и най-опасните танкове на империята не представляват особена опасност. Това означава, че една кампания на нормална трудност се минава за около шест часа, което не е толкова зле, като се има впредвид, че играта има шест такива. Кампаниите, за жалост са сглобени по леко мързелив начин. Доста от мисиите за расите са с еднакво разположение и ред, но с леки разлики във враговете и мотивацията. На very hard е малко по-човешко, затова за сигурните в уменията си препоръчвам прескачане на normal. Съдържанието на последната мисия и кътсцената, след нея подсказват към краят на DoW2. Да се надяваме, че DoW3 ще излезе скоро и ще е още по-епичен.

В мултито няма никаква промяна, за жалост. Бях чел, някакво изказване от Релик, че ще върнат някаква степен от изграждането на бази. Не са. В резултат на това на мрежовият фронт няма нищо ново, освен новата раса. Има и една нова карта и един нов герой за The Last Stand.

Като цяло, доста епична игра от Релик, отново, не че някой ще бъде изненадан от това, че са направили добър продукт. Ако сте фен на Warhammer 40,000, най-вероятно, вече сте си я купили и изиграли, няколко пъти. Ако не сте, но играете RTS-и, горещо препоръчвам да пробвате нещо от Dawn of War серията.

9/10 /Ако бяха бутнали малко мултито щях да и дам 10./

Ако се чудите защо трудно произвеждаме съдържание

То е защото пием повече, отколкото можем да изпием.

петък, 4 март 2011 г.

Bulletstorm

  


  На хартия, съвместната работа между Epic Games ( Unreal Tournament, Gears of War) и People Can Fly ( Painkiller) би трябвало да доведе до един наистина качествен продукт от най-висока класа. И двете компании имат култов статут в съзнанието на повечето фенове на шутъри и това е причината, към новата игра, разработвана съвместно от тях, да има доста големи очаквания. Bulletstorm намери място в класацията ни за топ 10 най-очаквани игри за годината, правена от самия мен. Сега, обаче, ми се струва, че това е, по-скоро, първото ми разочарование за 2011-та година, не защото самата игра е лоша, а просто очакванията ми към нея бяха твърде високи. Все пак от Epic и People Can Fly ни предоставят един нестандартен шутър от първо лице, който заслужава да загърбим фенщината към двете гейм студия, които стоят зад него и да го оценим обективно.

 В Bulletstorm сюжетът се върти около Грейсън Хънт, бивш военен, който е използван от висшестоящите да избива невинни хора, без той да го осъзнава. В последствие Хънт разбира как стоят нещата в дейстивелност и започва да търси отмъщение спрямо своя командир Сарано. Грейсън не е сам в своето приключение - компания в безкрайните битки му правят неговият верен приятел и съекипник, роботизираният Иши и мъжкараната Тришка. Първото нещо, което прави кофти впечатление са самите герои. Грейсън Хънт е бледо копие на култовия му колега Маркъс Финикс от Gears of War. Тришка и Иши са скучновати. Не, че няма яки лафове и бъзици от време на време, но в повечето случаи, те изглеждат малко пресилени. Единственото попадение в десятката е злодеят Сарано. На него, обаче, може да се насладим чак към последните чаптъри.



  Геймплейно играта е изключително ... щура. Ако си фен на планирането и стелта, Bulletstorm не е за теб. Още от първото ниво на екрана ти е абсолютен хаос - отвсякъде свистят куршуми, гърмят варели, хвърчат хора и т.н. Най-силният коз на играта е системата за убииства. Тя представлява много оригинална идея, с която се насърчава убиването на враговете по най-различни начини, за разлика от останалите съвременни шутъри. Рекламите на играта се отнасяха главно за тази система и в тях бяха употребявани гръмки изрази като " Kill with skill" и " Tired of the same shooters ? ". Дори разработчиците направиха пародия на Call of Duty, наречена Duty Calls, в която се гаврят с най-продаваната игра в последните години. С това, те искаха да покажат колко много ще се различава Bulletstorm от "скучния" Call of Duty. Е, донякъде, те са прави, защото играта наистина предлага шест-седем часа нон-стоп екшън и забавление. От друга страна, шутърът на Epic и People Can Fly има доста проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.

  Един от тях е липсата на голямо разнообразие при противниците. Донякъде, тази липса може да бъде компенсирана с факта, че играчът сам си разнообразява играта чрез споменатата система за убивания, но щеше да е добре да има повече от 4-5 вида гадове. За сметка на това, обаче, налични са достатъчно на брой и интересни оръжия, които могат да се ъпгрейдват. Във всеки един момент, играчът може да носи три от тях, като автоматът е задължителен и не може да се се сваля. За другите два слота можеш да избираш от останалата част от арсенала - пушка, пистолет, гранатомет и т.н. Към тях трябва да прибавим и  електрическата верига, която Хънт намира в началото на играта. Тя служи за притегляне на враговете и нагласянето им за по-брутални изпълнения. Ритникът също е важен елемент от геймплея. След ритник или притегляне с веригата враговете са за извествно време в  slow-motion, което ти позволява да издевателстваш по най-гаднярските начини в/у тях. Споменатото ъпгрейдване струва определени точки, които печелиш като убиваш враговете си по различни начини. В това се изразява практическото приложение на системата за убииства. В няколко менюта са описани подробно стотиците начини за унищожаване на противниците и колко точки носят.

 


  Друга мизерия е, че няма бутон за скок и често ще ти се случва да си блокиран от някакъв невидим ръб или да не можеш да прескочиш малка преграда, въпреки че бързаш, тъй като екшънът се развива на най-високи обороти. Като си спомняме Painkiller, очаквахме в Bulletstorm да има същите епични битки с босове, ако не и по-добри. Е, има няколко боса, но броят им е недостатъчен и самите битки не са нищо особено, въпреки, че са приятни. Играта е супер лесна, дори и на най-висока трудност и се превърта за около 6-7-8 часа.

 Графично Bulletstorm е супер, без да е сред най-добрите в жанра. Цялата игра лъха на Gears of War, даже някои от локациите са едно към едно с тези от култовия шутър от трето лице. В играта има и цяло ниво ( с голямото колело), което е взето директно от приключенията на Маркъс Финикс. Някои от пейзажите изглеждат феноменално. Моделите на героите не са перфектни, но вършат работа. Кът-сцените също са приятно режисирани. Звуковото оформление е на същото добро ниво. Ефектите са супер, но от озвучителите само този на Сарано и донякъде на Грейсън се представят на високо ниво.



 В заключение мога да кажа, че Bulletstorm е забавна игра, която препоръчвам да изиграеш, но без да подхождаш към нея с очакванията, с каквито би подходил, по принцип, когато става въпрос за съвместен продукт на Epic и People Can Fly. От нашия екип сме доволни, но, ако Гиърс 3 не изкърти всички мивки във вселената, този път на Епик няма да им се размине и ще има рейдж ревю от страна на Бесния Селтак, който ще бъде подкупен да го направи лично от мен с бутилка ракия.

Оценка - 7,5/10

вторник, 1 март 2011 г.

Black Swan




Лебедово езеро е най-известното балетно произведение сред лаиците в жанра. Дали това се дължи на великолепната и запомняща се музика на руския гений Пьотр Илич Чайковски или на страховитото превъплъщаване на балерините в изящни птици, фактите са налице. Историята в оригиналната пиеса е позната на всички - красивата Одет е омагьосана и превърната в бял лебед, като единственият начин магията да бъде развалена е тя да бъде обичана безрезервно и вярно от мъж. Когато принцът я открива и се влюбва в нея, тя му разкрива участта си и той й се врича във вярност. Злият магьосник разбира за това и измамва принцът, за да остане Одет завинаги омагьосана. Дъщеря му, Одил, която прилича на Одет по външност, съблазнява принца и той нарушава обета си към "Лебедовата Кралица". Сюжетът, макар и клиширан, използва познати типажи и третира вечната борба между доброто и злото. Но Дарън Аронофски може да е всичко друго, но не и клиширан. С предишният си филм, "Борецът", той ни показа как кечът и пропадналият живот на Мики Рурк могат да бъдат страхотен материал за една от най-силните драми на последните години.
В "Черния Лебед" Аронофски отново е акцентирал върху човека, психиката и развитието на персонажите. Сюжетът е относно младата балерина Нина (Натали Портман), която чака най-сетне да бъде избрана за главна роля и звездата й да изгрее. Животът на младата жена, която живее с деспотичната си майка, е изцяло концентриран върху кариерата и пълното усъвършенстване на танца. Тя получава шанс да играе в новата пиеса на театъра - "Лебедово езеро", но хореографът Томас критикува танцуването й. Идеята на Томас е ролята на белия и черния лебед да бъде изиграна от една и съща балерина, а според него Нина умее да показва само белия лебед в себе си, добрата си същност. Съкрушена, че не е получила ролята, тя отива да го моли да размисли. След като отново й изтъква, че му трябва както бял, така и черен лебед, я целува и тя го ухапва и се отдръпва. На другия ден Нина получава ролята, като бива обвинена от другите балерини, че е курва.



В продължение на целия филм наблюдаваме трансформацията на Натали Портман от добродушно, изпълнително и по детински наивно момиче - бял лебед, в черната си близначка. В началото Нина се изчервява като осмокласничка, когато Томас я пита дали е девствена, а в последствие виждаме същата тази срамежлива млада жена да пие, взима наркотици и да прави... хмм.. други по-интересни неща, които няма да споменавам конкретно. Аронофски е преправил директната борба между доброто и злото и я е пренесъл в рамките на самия човек - борбата сам със себе си, борбата между двете ни същности.
Описаните трансформации и вътрешна борба няма как да бъдат оценени, ако не бъдат представени възможно най-изразително. Тук се намесва Натали Портман, която буквално изнася целия филм на гърба си. С уникален чар, изящност и излъчване, актрисата сияе от екрана. Емоциите, които тя предава - искрена радост, погнуса, щастие, мъка и безсилие, омраза - са показани по абсолютно неповторим начин и играта й е една от главните причини филмът да е толкова добър. Не на последно място трябва да споменем и еротичните сцени, защото най-вероятно повечето са чули за филма точно покрай тях. В "Черния лебед" всичко е изпипано и с класа - няма ги евтините трикове и прехласвания, няма я до болка познатата ни изкуствена еротика на Холивуд, няма преиграване и фалш. Всяка подобна сцена е точно толкова дискретна, колкото е нужно, и въпреки това реакцията на всеки нормален мъж (че и жена) е да настръхне на място. Неповторим и наелектризиращ заряд, който просто трябва да се почувства - толкова добре се справят Мила Кунис и Портман, че започвам да съжалявам порноактрисите и преструвките им.

Визията и звука на филма са на нивото на актьорската игра и сюжетът - тоест - страхотни са. Превръщането на Нина в черния лебед е заснето по такъв начин, че дори и най-претръпналия зрител би се впечатлил - от кървенето и късането на кожа, през виденията и психясването, до финалната пълна метаморфоза. Музиката, както е нормално да се очаква е предимно класическа, ревизирани откъси от оригиналното произведение на Чайковски се редуват с въздействащи и перфектно пасващи на конкретната сцена творби. Към техническата част не мога да отправя никакви забележки, пълен синхрон между камера, звук, кинематография и игра.
Огромни аплодисменти още веднъж за Натали Портман, която освен страхотна игра и прекрасна външност, очевидно притежава истинска упоритост и отдаденост към ролята. В нито една сцена няма дубльорка, която да танцува вместо нея - всички движения и танци от "Лебедово езеро" са изпълнени лично от нея. Безсмислено е да споменавам за какъв труд и колко часове репетиции става въпрос, само ще кажа, че явно са били достатачно, за да се влюби Портман в хореографа на филма. В момента те са женени, а Натали е бременна. Истински се радвах за нея, когато получи Оскар, защото беше напълно и изцяло заслужен.

Филмът може и да не се хареса на абсолютно всеки, но определено гледането е задължително. Надявам се Аронофски да продължава да доставя все така често и качествено, може пък следващия път да му дадат Оскар.

10/10

 
Design by Free WordPress Themes | Bloggerized by Lasantha - Premium Blogger Themes | Sweet Tomatoes Printable Coupons