10:11
Ivan Zhelev
... да качваме чекиджийски материали на блога.
Ю ар уелкъм.
Ю ар уелкъм.
Posted in: Randomвторник, 14 юни 2011 г.
четвъртък, 9 юни 2011 г.
Little Fockers - Видео Ревю
Ебаваме се, бе, какво видео ревю, ние нямаме 7 лева, а и да имахме щяхме да се напием с водка Сливен. 'На ви клипче, което е по-яко, от което и да е видео ревю.
Оценка на филма - 1/10
Оценка на Джесика Алба (по-важната оценка) - 10/10
Posted in: Кино
неделя, 15 май 2011 г.
петък, 29 април 2011 г.
Limitless ( Високо Напрежение )
Високо Напрежение е новата лента на Нийл Бъргър, която привлече вниманието на публиката главно заради две открояващи се имена в каста - великия Робърт Де Ниро и все по-интригуващия Брадли Купър ( Махмурлукът, А-Отборът ). Очакванията бяха да се получи една качествена продукция, която най-малко да задържи погледа на зрителите към екрана през цялото време.
Сюжетът се гради около историята на изпадналия в творческа криза писател Еди Мора ( Брадли Купър ), който освен проблемите в професионален аспект, е принуден да преживее и раздяла с приятелката си ( Аби Корниш ). В този труден за него момент, Еди случайно среща брата на бившата си жена - Вернън ( Джони Уитуърт ), който пък си изкарва прехраната като дилър на наркотици. Вернън светва отчаяния писател за нов вид наркотик, наречен NZT, който позволява на хората да употребяват 100% от мозъка си. В отчаян опит да върне своя живот в релсите, Еди приема предложението, а в последствие Вернън е убит, което позволява на нашия човек да се сдобие с една торба пълна с NZT. Това променя живота му на 180 градуса и Еди се отправя стремглаво към върховете, като по пътя си се замесва в много кофти ситуации и с кофти хора, като корпоративния гигант Карл фон Луун ( Робърт де Ниро ) и гаменът, даващ заеми на черно Генади ( Андю Хауърд ). Историята е сравнително оригинална, но някои от нещата не са доизяснение по най-добрия начин. Начинът, по който е представена също можеше да бъде една идея по-добър. Тук визирам факта, че много от нещата са предвидими, а и към средата на филма ще имаш усещането, че става само едно и също. Ретроспекцията в началото е крайно ненужна и може да се създаде чувството, че е използвана, колкото да се запълни време. Използвани са и някои добри похвати, като особено впечатление правят няколко сцени, например тази, в която таванът на апартамента на Еди се превръща в табло от Уол Стрийт. По този компонент също е можело да се постигне повече, но отново нещата са задоволяващи.
Актьорската игра е на очакваното високо ниво, тук няма никакви изненади. Де Ниро е перфектен, Брадли Купър също се справя добре. Другата част от каста заслужава не по-малко добри думи, но най-интересните образи са именно тези, в които са се въплътили двамата горепосочени актьори. За съжаление, Робърт де Ниро се появява чак към средата на филма, но пък, може би, това е най-точният момент, тъй като точно тогава, Високо Напрежение започва леко да доскучава и Де Ниро дава нужния тласък, за да го доизгледаш.
В заключение, Високо Напрежение е средняшки филм, който си заслужава да бъде изгледан, само ако си в приятна компания и улучите ден, в който цената на билета е намалена. Това може да прозвучи твърде крайно, тъй като всъщност във филма са заложени доста добри идеи. Те, обаче, не са реализирани по най-кадърния начин, което разваля цялостния кеф и намалява оценката с 2 единици.
Оценка - 6/10
Posted in: Кино
сряда, 20 април 2011 г.
четвъртък, 14 април 2011 г.
Portal 2 - Hype-meter off the charts
Наближава датата на излизане на най-новото заглавие от Valve, а именно Portal 2. Като човек преигравал доста пъти първата част, очаквам с интерес да видя, как са доразвили идеята с порталите и пъзелите, както и самата история. В оригинала тя беше почти отсъстваща, но по-добре звучи, ако я наречем минималистична. Феновете си задават множество въпроси относно GLaDOS (Genetic Lifeform and Disk Operating System) и какво става с героинята от оригинала след края. Е, на част от тях от Валв са отговорили с тези два комикса, които се явяват нещо като свръзката между Portal и Portal 2.
На останалите висящи въпроси, както и какво ще става в лабораториите на Aperture Science ще трябва да търсим отговорите в продължението. Платформите са PC, Mac, Xbox 360 и PlayStation 3. Датата - 21 Април за Европа, остава само седмица. Get your minds thinking outside of the box. :)
понеделник, 11 април 2011 г.
Разочарованието Доби
 |
| Ама почти никой не дойде. |
Отидохме. Тъпо беше. Имаше не повече от 120 човека, които се разотидоха след появата на 2 патрулки. В началото полицаите срещнаха отпор от по-пияните, но в крайна сметка празникът приключи още преди да се бяха събрали повече хора.
 |
| Олигофренът в дясно съм аз. |
Естествено се появиха и кретените от БТВ, които бяха направили вече 2-3 коренно противоречащи си репортажа по темата. Дъъъъ, на всички ни беше ясно, че няма да намерим Доби на този адрес, важна беше простотията, която в крайна сметка също не се оказа в задоволяващо количество, за съжаление. Все пак, имаше няколко колоритни личности, които дори само с вида си повдигаха настроението на тълпата.
Posted in: Random
събота, 9 април 2011 г.
Source Code
Source Code / Първичен код / е новата лента на Дънкан Джоунс, режисьорът на доста добрия The Moon от 2009-та година. Малко са хората, които могат да се похвалят с толкова силен старт в кариерата си, какъвто направи Д. Джоунс с тези две прекрасни творения. Комбинацията между него и Джейк Гиленхал / Дони Дарко, След утрешния ден, Принцът на Персия / , който е в главната роля на Първичен Код, би била достатъчна причина за всеки един киноман да се настрои с голямо очакване към филмa. Трейлърите също допринесоха за високите надежди на хората, следящи този проект.
За радост, до голяма степен, филмът се оказва точно това, което ни бе обещано. В основата на сюжета стои капитан Колтър Стивънс / Джейк Гиленхал /, който е използван от висшестоящите му в нов високо-технологичен експеримент, с цел да предотврати предстоящ атентат. Този експеримент се изразява във възможността да бъде извличан т.нар. "първичен код", с помощта на който капитан Колтър Стивънс се превъплъщава в ролята на учителя Шон Фентрес. Той е съвсем нормален човечец, който е жертва на друг атентат, този път във влак, но извършен от същите хора, за които се предполага, че планират да възцарят хаос в Чикаго. Целта на Колтър е да намери извършителя, с което да бъде предотвратена бъдещата трагедия. Като цяло, историята е интересна и има доста неща, за които зрителят се изненадва, че се случват, а и е поднесена по един прекрасен начин, който ще ви накара да бъдете на ръба на седалките си през цялото време.
Актьорската игра също е на очакваното високо ниво. Аз, лично, съм голям фен на Гиленхал и не мога да допусна, че той може да направи слаба роля. За пореден път, той си свършва работата, а неговите усилия не остават напразни, тъй като и другата част от каста се справя добре. Мишел Монаган и Вера Фармига ми вдъхват надежда, че женското актьорство не се иразява само в клатене на задници по къси полички ( добре, де Нати Портман доказа, че не е така още миналата година ). Визуално филмът е смазващ. Ефектите са използвани по перфектен начин. Първичен Код представлява пир за очите ви и няма да е изненада, ако чуете хората в киносалона да ох-кат и ах-кат от възхищение.
Силно препоръчвам филма, особено ако сте в настроение за нещо подобно на миналогодишния хит Генезис. Първичен код успява да бъде едновременно интересен, адреналинов, смислен и ненатоварващ - един прекрасен начин да отпуснете напрежението.
Оценка - 8,5/10
Posted in: Кино
вторник, 5 април 2011 г.
Crysis 2
Crysis 2 е продължението на tech demoто от 2007ма. След като момците от КрайТек вече знаят и могат да си използват енджина, са обърнали око на недодялания геймплей на оригинала. Резултатът, със задоволство, ще кажа, че е изненадващо добър. Това обаче не означава, че няма какво още да се изглажда.Играта е тенхически почти безупречна, и резултатът от това е солиден геймплей, в който контролите, камерата и оръжията правят, точно това, което очаквате. Това от своя страна позволява да се забавлявате с възможностите на костюма и отвореността на нивата.
Графично играта е зашеметяваща, нямам какво повече да кажа по този въпрос. Намират се някои дребни бъгове, като рагдол, който се мърда безпричинно, но не са чак толкова фатални и единственото, което правят е да ви напомнят, че все пак играете игра, което лично за мен не беше проблем, понеже е първият шутър, които играя на конзола, и ми си налагаше постоянно да търся нужния бутон на контролера. На PlayStation 3 някой гений е решил, че трябва да се стреля с L1 и R1, вместо с L2 и R2. Може би на някой, който редовно играе шутъри на PS3, няма да му направи впечатление, но на мен ми отне време да свикна.
В замисъла на оръжията е използвана почти толкова малко мисъл, колкото и при враговете. Карабините, които намирате в началото, бързо се оказват безполезни, а пистолетите и СМГтата помилат всичко, което направи грешката да се изпречи на пътя на главният герой. Враговете пък са точно 6 вида, като 5 от тях са извънземни, въоръжението на хората варира, а тук таме се появява и някой танк или хеликоптер. Според мен, ако бяха направили поне още 3-4 вида извънземни, играта щеше да е масивно по-добра, понеже през почти цялата игра се биете с едно и също.
Попринцип полу-нелинейният и нескриптиран геймплей изпитва нуждата на няколко пъти да използва сценарии за да ви убие, но е изпълнено добре. Завръзките в историята, обаче, са почти толкова невъзможни и смешни, че бих си позволил да ги сравня с тези на Коджима, но все пак обратите в Metal Gear са по-безумни. Това в никакъв случай не е лошо, освен ако не искате супер сериозна сюжетна линия.
Озвучението също е на ниво, макар и музиката да е еднотипна и през повечето време да е почти незабележима, когато обаче спре да се чува стрелба и отпуснете контролера за някоя кътсцена музиката изригва и се вижда за какво са платили на чичо Ханс. Въпросният, може да е мързеливо копеле, но явно е ефективен.
Като цяло, солидна игра, с дребни проблеми, но все пак се забелязва огромен напредък от страна на CryTek и с нетърпение очакваме следващото им творение. Различните начини за подход към дадена ситуация означават, че играта може да бъде изиграна три или четири пъти, по нови начини, а дори и да я изиграете само един път, остава достатъчно разнообразна, дори и с малкия брой врази.
Оценка - 8/10
четвъртък, 31 март 2011 г.
RojdEnniq den na Dobito
Тук можете да откриете цялата информация относно евента:
А да потвърдите участието си, както и да комуникирате с другите гости тук:
Ще се видим там, носете салфетки и снежанка!!!!
Posted in: Random
четвъртък, 24 март 2011 г.
Конзолните ексклузиви за 2011 година.
Ако някой е решил да си купува Xbox 360 или PS 3 през тази година, ние ще се опитаме да му помогнем в избора, като представим списък с по-интересните ексклузиви за конзолите на Майкрософт и Сони. После да не кажете, че не мислим за вас !
Xbox 360 exclusives
1. Gears of War 3
Всичко каквото сме имали да казваме, сме си го казали в статиите за най-очаквани игри и, отчасти, в тази за Bulletstorm. Без съмнение, най-големият ексклузив за Майкрософт за 2011-та година.
2. Forza Motorsport 4
Продължението на успешната Forza 3 също ще се появи тази година и е основният претендент за титлата "крал на рейсинг симулаторите".
3. Kingdoms
Играта е разработка на Crytek, които наскоро изкараха страхотния Crysis 2 ( очаквайте ревю скоро ). За сега няма допълнителна информация. Говори се, че проектът ще представлява MMORPG.
4. Project Gotham Racing 5
Още един силен рейсър в каталога на Майкрософт се задава с бясна скорост. За него, обаче, не е сигурно, че ще се появи през тази година, но вероятността за това е голяма.
5. Halo Combat Evolved - Remake
Отново само слух, но е много вероятно той да се превърне в реалност. Много геймърски сайтове предвиждат, че римейкът на оригиналното Хейло ще се появи през ноември - 10-годишнината от появата на серията.
6. Star Wars : Kinect
Въпреки, че за момента Kinect e тотална глупост, това е една от игрите, които могат да върнат вярата ни в моушън контролера на Майкрософт. Силата ще бъде с нас, особено ако сме на 2-3 ракии.
Други не чак толкова мащабни екслузиви са - Project Draco, The First Templar ( разработванта от българите Haemimont ) и Codename D. Със сигурност ще бъдем изненадани и с някоя друга страхотна XBLA игра, както всяка година.
Playstation 3 exclusives
1. Killzone 3 и Little Big Planet 2
Слагам ги на една място, тъй като и двете игри вече са на пазара. Оценките им сред медиите са страхотни, така че Сони вече имат две точни попадения.
2. Uncharted 3
Безспорно Uncharted 3 е една от най-очакваните игри за годината, тъй като предшественикът й заслужено стана Game of the Year за 2009 година. Датата, в която всички ще се заключим в стаите си, за да цъкаме новото творение на Naughty Dog е 1 ноември.
3. Infamous 2
Въпреки че, за мен, първата част си остава леко прехвалена, двойката обещава да бъде още по-изпипана игра. Притежателите на Плейстейшън ще могат да й се насладят през юни. Между другото, трябва да се отбележи, че трейлърът е култов.
Въпреки че, за мен, първата част си остава леко прехвалена, двойката обещава да бъде още по-изпипана игра. Притежателите на Плейстейшън ще могат да й се насладят през юни. Между другото, трябва да се отбележи, че трейлърът е култов.
4. The Last Guardian
Новата игра на Team ICO / Okami, Shadow of the Colossus /. Мисля, че това стига като коментар.
Новата игра на Team ICO / Okami, Shadow of the Colossus /. Мисля, че това стига като коментар.
5. No More Heroes : Heroes' Paradise
След като No More Heroes 1 и 2 придобиха широка популярност сред притежателите на Nintendo Wii, ето че и PS-a ще се сдобие с част от серията. Heroes' Paradise ще ползва новият моушън контролер на Сони - Move.
6. Resistance 3
От предварителните материали играта изглежда по-добре от нелошите Resistance 1 и 2. Тя ще продължава историята директно след края на двойката. Играта илиза през есента.
7. Twisted Metal
Няма как да не сме хайпнати след обявяването на E3 на ребуута на култовата рейсинг-екшън касапница Twisted Metal. Изродщината ще е на макс със сигурност през тази година, но не е определена конкретна дата.
Други - Motorstorm Apocalypse, SOCOM 4, Yakuza 4, Sorcery, Ratchet & Clank : All 4 One
Posted in: Features
Duke Nukem Forever - отложен
понеделник, 21 март 2011 г.
Assassins Creed Brotherhood
След прекрасната втора част от Assassins Creed серията, която отбеляза огромоен прогрес спрямо единицата, от Юбисофт ни предоставят нова порция от приключенията на Дезмънд и неговите предшественици. За Xbox 360 и PS 3 играта излезе в края на миналата година, но ето, че и PC геймърите вече могат да се насладят на продължението на една от най-силните игри за 2009-та година. Обявяването й не беше възприето позитивно от всички геймъри. Някои се осъмниха в качеството на бъдещия продукт и си зададоха въпроса дали това не е само опит на Ubisoft да припечелят някой друг долар преди издаването на третата част. Отговорът вече е налице и, за радост, Brotherhood не представлява недовършен експанжън или DLC с цената на цяла игра, а е страхотно продължение на серията, което в никакъв случай не трябва да се пропуска от хората, които я следят.
Brotherhood започва директно след края на Assassins Creed 2. Дезмънд и екипът на Люси отново използват т.нар Анимус - машина, която разчита ДНК-то на човек и му помага да се въплъти в своите предшественици. Почти цялата игра ще прекарате в тялото на протагониста от двойката - Ецио Аудиторе - млад, красив и храбър италианец от времето на Ренесанса. След срещата му с Миневра в края на втората част, той се завръща във вилата си, която скоро е нападната от силите на разглезения и жаден за власт син на папа Александър IV - Чезаре Борджия. Той открадва от ръцете на Марио (чичото на Ецио) Райската ябълка ( няма да спойлвам историята от предните части за тези, които не са ги играли), и избягва в Рим, където се чувства недосегаем. Ецио, естествено, също се запътва към италианската столица, където започва от нищото да изгражда опозиция срещу властващите. Двупластовата история на играта продължава да бъде така интересна и заплетена, както и в предните части - от една страна са премеждията на Дезмънд, а от друга опитите на неговия предшественик-асасин Ецио да си върне Райската ябълка.
Геймплейно играта е брилянтна, също както беше и двойката. Има толкова много неща за правене, че може да забравите за скуката, която ни обхващаше към средата на първата част. Рим е разделен на зони на влияние на Борджиите. То може да бъде премахнато, като за целта играчът трябва да екзекутира главнокомандващия на военните сили в конкретната зона, след което да запали наблюдателната кула. Съвсем леки промени е претърпяла и икономическата система в играта. Основни доходи се трупат чрез реновирането на магазини и сгради в столицата, като това става директно по време на игра, а не чрез менюта. Един от новите елементи е унищожаването на мощните оръжия, които верният ти приятел Леонардо е създал под натиска на Борджиите за тяхна употреба. Тези три-четири мисии не са задължителни ( освен първата ), но аз съветвам всеки да ги мине, защото преди играчът да унищожи съответната машина, той получава възможността да се позабавлява с нея, всявайки хаос сред противниковите сили. След изпълнението на всички ще получите и награда, направена от Леонардо, от която може да се възползва само и единствено Ецио. Друг вид странични мисии са няколкото спомена на Ецио, които разкриват сюжетната нишка около неговата най-голяма любов. Към всичко това трябва да се отбележат и самите основни мисии, които са изключително разнообразни и интересни. Ецио ще разполага и с някои нови джаджи (парашут) и оръжия ( арбалет ). Основната новост в сингъла, която е загатната и в самото заглавие - Brotherood, е възможността да се рекрутират и други асасини в ордена. Механиката е подобна на тази от играта Godfather 2. Тъй като подозирам, че голяма част от хората едва ли са я играли, ше се опитам да я обясня в няколко изречения. Новите попълнения в редиците се осигуряват като спасявате граждани на Рим, които са в някакъв конфликт с войници на Борджиите. Като израз на благодарност те отдават своя живот за да ви служат и помагат в бъдещите начинания. Най-голямата полза от тях е, че могат да бъдат привиквани по всяко едно време ( когато е заредил метърът ), за да убиват избрани от вас хора. Налице е и левъл система, която няма много голям смисъл. Точките опит се трупат като изпращате различните си поданици на определени мисии из цял свят, което става от меню. Последното ниво е десетото - Асасин. Разбира, се най-сериозно нововъведение е мултиплеърът. Самата идея за наличието му в такава игра ме кара да се чувствам зле. В този елемент се крие най-голямата изненада, за мен, а именно - мултиплеърът е забавен ! Очаквах сериозно разочарование в този аспект, но няколкото часа, прекарани онлайн не се оказаха тотална загуба на време. Е, никой няма да го играе след половин година, да речем, но, все пак трябва да отдадем заслуженото на Юбисофт, че са вкарали този важен за една модерна игра елемент по възможно най-правилния за франчайза начин.
Графиката е на същото ниво като във втората част, дори малко по-зле. Играта си изглежда добре, но определено за тройката ще има нужда от визуален ъпгрейд. Рим е доста по-грозен от пресъздадените в Assassins Creed 2 локации, въпреки че, ако не сте graphic whores, едва ли ще останете недоволни от визуалното оформление на играта. Музиката и озвучаването, обаче, отново са перфектни и заслужават само добри думи.
Assassins Creed Brotherhood е игра, която изрично препоръчвам. Хората, които са завършили първата и втората част, задължително трябва да изиграят и Brotherhood.
Оценка - 8.5/10
понеделник, 14 март 2011 г.
The Mechanic
The Mechanic спада към една от любимите ми категории филми-времегубки "Екшън и нищо повече", гарнирани с лек B-movie привкус. Тук спадат ленти като Transporter, Hitman, The Expendables, Shoot 'em up, Wanted и много други. След като изясних това, трябва да е ясно, че Механикът в никакъв случай не е филм с голям емоционален заряд или дълбоки философски истини за живота, което може само да радва. Защото Джейсън Стейтъм определено се е утвърдил като един модерен Сталоун на екшън филмите - комбинацията от лош поглед, дрезгав мачовски глас, английски акцент и лице на борче сякаш нарочно са събрани в чичко Стейтъм. За всеки, който е гледал кой да е от Транспортерите или Кранк, или пък някой от филмите на Гай Ричи с участието на Стейтъм е повече от ясно, че той е страхотен избор за всеки екшън филм, стига да не му дават прекалено много реплики и дълбочина на персонажа. В римейка на филма от 1972, за който никой освен imdb.com не е чувал, той играе наемният убиец/Механикът е кодовото име, за който още не е разбрал/ Артър Бишъп.
Бишъп работи за някаква си фирма, която отстранява избрани лошковци или неудобни хора по чист начин и без да вдига много шум. Той е от най-ценните кадри, разбира се, но когато му дават задача да убие единия от шефчетата на фирмата, който му се пада и единствен приятел (Donald Sutherland). За първи път перфектният убиец се подвоумява преди да изпълни поръчката и съжалява за делото си. В опит да изкупи вината пред самия себе си, той се заема да направи човек от сина на шефчето (Ben Foster), като го научи на занаята си. Двамата си ходят по задачки, изпълняват си работата, но става гаф и се захващат да убият другото шефче, което всъщност е измамило нашия човек, само за да прибере парите. Пътьом синът научава, че всъщност Стейтъм е убил баща му, но се прави, че няма проблемче. Естествено, след бурни престрелки и каскади с коли, успяват да убият лошковеца(който бтв умира с най-стойностната реплика на злодей ЕВЪР - те двамата седят с насочени към него автомати и единственото, което той казва е убер сериозното и гневно "Fuck you!", след което изяжда два пълнителя олово.
И тук идва ред на плот туиста - ще прости ли сина за убийството на баща си или ученикът ще очисти учителя - е чак в такива подробности няма да преразказвам, но бих казал, че филмът е УБИЙСТВЕНО предвидим, макар това да не му пречи. Екшънът си е от класа, Стейтъм си изиграва идеално ролята, сюжетът е доволно тъп, а диалозите са си типичните за екшън филм клишета. Като цяло лентата е приятен и семпъл екшън, предвидим почти от началото до края. Но какво пък, трябва и такива филми да има - малко безмозъчно пуцане и тепане никога не са излишни, особено когато са заснети и режисирани както трябва.
Обективно - 6/10
Фенско - 7/10
Posted in: Кино
неделя, 13 март 2011 г.
Оскарите на Entertainment Bloggly
След като вълнението по Оскарите поотмина и всеки е избистрил в съзнанието си своите победители ( и поизтрезняхме, доколкото е възможно), решихме да ви представим нашето мнение относно церемонията. Представянето на водещите може да бъде описано в едно единствено изречение - Anne Hathaway was smokin' hot, James Franco was smoking pot. Сериозно, Франко можеше да не го познаете, ако не знаехте, че е той. Човекът се беше превърнал в най-голямото дърво и очевидно причината за това не беше другата водеща Хатауей. Според изследване на Fox News, 57% от зрителите са определили церемонията като най-слабата в историята на Оскарите. Ние сме на мнение, че е миналата година беше още по-зле, но откъм шоу нещата отново бяха на много ниско ниво. Шегичките и воденето бяха като за олигофрени, някои от речите на победителите бяха крайно тъпи, но поне монтажите за номинираните филми ни впечатлиха със страхотното си качество.
Ето ги и нашите награди :
Иван Желев :
Най-добра лента - Не казвам, че Речта на Краля не е добър филм, но даже не успява да се впише в личния ми топ 3, който включва Социалната Мрежа, Черния Лебед и Генезис, като с малка преднина пред останалите е филмът на Финчър. Моят победител в тази категория е Социалната Мрежа.
Режисьор - Тук, за мен, е най-голямата грешка при тазгодишните Оскари. И Аронофски / Черния Лебед/ , и Финчър заслужаваха наградата повече от Хупър / Речта на Краля /. Аз избирам Дейвид Финчър. / Социалната Мрежа /
Главна мъжка роля - За избора на най-добър актьор вече съм съгласен с академията. Колин Фърт / Речта на Краля /.
Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /. Това беше, може би, най-сигурната награда.
Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те !
Поддържаща женска роля - неноминираната ( уат дъ фак ? ) Мила Кунис / Черния Лебед /
Оригинален сценарий - Генезис. В тази категория наградата отново получи надценения, според мен, Речта на Краля, но моят избор си остава творението на Нолан.
Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа. Няма спор.
Кинематография - Генезис.
Костюми - Alice in Wonderland.
Оригинален саундтрак - Социалната Мрежа.
Звукови ефекти - Генезис.
Звуков монтаж - Генезис.
Визуални ефекти - Генезис.
Анимационен филм - Играта на играчките 3.
Боян Черкезов :
Най-добра лента - Речта на Краля обективно си го заслужаваше, но фенът в мен искаше Черният Лебед.
Режисьор - И тримата заслужаваха, най-вече стисках палци на Финчър и Аронофски. Моят победител е Дейвид Финчър. / Социалната Мрежа /
Главна мъжка роля - Колин Фърт / Речта на Краля /, като и Айзенберг / Социалната Мрежа/ и Франко / 127 часа / направиха много силни роли.
Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /.
Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те !
Поддържаща женска роля - не ме ебе, така че Мелиса Лео / Борецът/, която се държа като надрусана при награждаването.
Оригинален сценарий - Речта на Краля.
Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа
Кинематография - Генезис.
Костюми - Alice in Wonderland.
Оригинален саундтрак - Социалната Мрежа.
Звукови ефекти - Генезис.
Звуков монтаж - Генезис.
Визуални ефекти - Генезис.
Анимационен филм - Играта на играчките 3.
Бесен Селтак :
"Речта на Краля е масивно тъп филм" - Бесен Селтак, 13 март 2011г.
Най-добра лента - Генезис.
Най-добра лента - Генезис.
Режисьор - Кристофър Нолан. / Генезис /
Главна мъжка роля - Джеймс Франко / 127 часа /.
Поддържаща мъжка роля - Крисчън Бейл / Борецът /.
Главна женска роля - Натали Портман, обичаме те!
Поддържаща женска роля - Мила Кунис / Черния Лебед /.
Оригинален сценарий - Генезис.
Адаптиран сценарий - Социалната Мрежа.
Кинематография - Генезис.
Костюми - Alice in Wonderland.
Оригинален саундтрак - Генезис.
Звукови ефекти - Генезис.
Звуков монтаж - Генезис.
Визуални ефекти - Генезис.
Анимационен филм - Илюзионистът, макар и да не съм го гледал.
Posted in: Кино
понеделник, 7 март 2011 г.
Dawn of War II Retribution Review
Продължението на най-добрата стратегия, излизала в близките 10 години, е тук.
За тези, които не знаят що е Warhammer 40k, ще обясня накратко. Боен чук четирдесет хиляди започва като настолна стратегия през далечната '87. Има пет ревизии, като последната е от 2008ма. Има стабилно количество раси, но сега ще засегна само тези, които са включени в играта.
Space Marines - Фанатици в огромни метални брони, въоръжени с картечници и моторнорезачни мечове (как се превежда chainsword?!), служещи на безсмъртния бог-император. В кампанията са представени от Blood Ravens, едно от братствата на космическите пехотинци.
Imperial Guard - Леката пехота на империята на хората, обикновенно се появяват на места, на които маринките не могат да отидат, поради заетост или просто безразличие. Имат жестока артилерия.
Chaos - Еретици и дезертьори, главният противник на Space Marines, съюзили се с демони. Психопати от класа.
Eldar - Мистични създания, разчитащи, не на големи пушки като всички останали, а на магия и тактика.
Orkz - Големи. Зелени. Тъпи. Орки. Експеримент на елдарите, излязъл извън контрол. Липсата на интелект компенсират с наличието на огнева мощ и жива сила.
Tyranid - Скитаща раса, състояща се от генетично създадени индивиди, с помоща на събираната от тях биомаса.
Първото нещо, което се вижда е новото лого на THQ, което, за жалост, е епичен фейл, според мен. В менюто се вижда нов елемент, а иммено чата в долния ляв ъгъл. Една от добрите промени е, че от Релик са осъзнали, че GFWL е боза и е сменен с SteamWorks. Други промени, поне аз не забелязвам. Хората писали репликите на единиците определено са показали чувство за хумор, имперските stormtrooper-и казват „It is dangerous to go alone, take this”, когато бъдат ъпгрейднати с lasrifle. Също така:
За тези, които не знаят що е Warhammer 40k, ще обясня накратко. Боен чук четирдесет хиляди започва като настолна стратегия през далечната '87. Има пет ревизии, като последната е от 2008ма. Има стабилно количество раси, но сега ще засегна само тези, които са включени в играта.
Space Marines - Фанатици в огромни метални брони, въоръжени с картечници и моторнорезачни мечове (как се превежда chainsword?!), служещи на безсмъртния бог-император. В кампанията са представени от Blood Ravens, едно от братствата на космическите пехотинци.
Imperial Guard - Леката пехота на империята на хората, обикновенно се появяват на места, на които маринките не могат да отидат, поради заетост или просто безразличие. Имат жестока артилерия.
Chaos - Еретици и дезертьори, главният противник на Space Marines, съюзили се с демони. Психопати от класа.
Eldar - Мистични създания, разчитащи, не на големи пушки като всички останали, а на магия и тактика.
Orkz - Големи. Зелени. Тъпи. Орки. Експеримент на елдарите, излязъл извън контрол. Липсата на интелект компенсират с наличието на огнева мощ и жива сила.
Tyranid - Скитаща раса, състояща се от генетично създадени индивиди, с помоща на събираната от тях биомаса.
Първото нещо, което се вижда е новото лого на THQ, което, за жалост, е епичен фейл, според мен. В менюто се вижда нов елемент, а иммено чата в долния ляв ъгъл. Една от добрите промени е, че от Релик са осъзнали, че GFWL е боза и е сменен с SteamWorks. Други промени, поне аз не забелязвам. Хората писали репликите на единиците определено са показали чувство за хумор, имперските stormtrooper-и казват „It is dangerous to go alone, take this”, когато бъдат ъпгрейднати с lasrifle. Също така:
Този път има 6 различни кампании, по една за всяка раса. Започвате с командир, а останалата част от армията се гради на полето, което добавя нов, за DoW2, тактически елемент, понеже е възможно да се смени почти цялата армия, по време на мисия.
На пръв поглед се забелязва лек проблем с трудността. Героите са леко небалансирани. На нормалната трудност дори и най-опасните танкове на империята не представляват особена опасност. Това означава, че една кампания на нормална трудност се минава за около шест часа, което не е толкова зле, като се има впредвид, че играта има шест такива. Кампаниите, за жалост са сглобени по леко мързелив начин. Доста от мисиите за расите са с еднакво разположение и ред, но с леки разлики във враговете и мотивацията. На very hard е малко по-човешко, затова за сигурните в уменията си препоръчвам прескачане на normal. Съдържанието на последната мисия и кътсцената, след нея подсказват към краят на DoW2. Да се надяваме, че DoW3 ще излезе скоро и ще е още по-епичен.
В мултито няма никаква промяна, за жалост. Бях чел, някакво изказване от Релик, че ще върнат някаква степен от изграждането на бази. Не са. В резултат на това на мрежовият фронт няма нищо ново, освен новата раса. Има и една нова карта и един нов герой за The Last Stand.
Като цяло, доста епична игра от Релик, отново, не че някой ще бъде изненадан от това, че са направили добър продукт. Ако сте фен на Warhammer 40,000, най-вероятно, вече сте си я купили и изиграли, няколко пъти. Ако не сте, но играете RTS-и, горещо препоръчвам да пробвате нещо от Dawn of War серията.
9/10 /Ако бяха бутнали малко мултито щях да и дам 10./
Posted in: PC
петък, 4 март 2011 г.
Bulletstorm
На хартия, съвместната работа между Epic Games ( Unreal Tournament, Gears of War) и People Can Fly ( Painkiller) би трябвало да доведе до един наистина качествен продукт от най-висока класа. И двете компании имат култов статут в съзнанието на повечето фенове на шутъри и това е причината, към новата игра, разработвана съвместно от тях, да има доста големи очаквания. Bulletstorm намери място в класацията ни за топ 10 най-очаквани игри за годината, правена от самия мен. Сега, обаче, ми се струва, че това е, по-скоро, първото ми разочарование за 2011-та година, не защото самата игра е лоша, а просто очакванията ми към нея бяха твърде високи. Все пак от Epic и People Can Fly ни предоставят един нестандартен шутър от първо лице, който заслужава да загърбим фенщината към двете гейм студия, които стоят зад него и да го оценим обективно.
В Bulletstorm сюжетът се върти около Грейсън Хънт, бивш военен, който е използван от висшестоящите да избива невинни хора, без той да го осъзнава. В последствие Хънт разбира как стоят нещата в дейстивелност и започва да търси отмъщение спрямо своя командир Сарано. Грейсън не е сам в своето приключение - компания в безкрайните битки му правят неговият верен приятел и съекипник, роботизираният Иши и мъжкараната Тришка. Първото нещо, което прави кофти впечатление са самите герои. Грейсън Хънт е бледо копие на култовия му колега Маркъс Финикс от Gears of War. Тришка и Иши са скучновати. Не, че няма яки лафове и бъзици от време на време, но в повечето случаи, те изглеждат малко пресилени. Единственото попадение в десятката е злодеят Сарано. На него, обаче, може да се насладим чак към последните чаптъри.
Геймплейно играта е изключително ... щура. Ако си фен на планирането и стелта, Bulletstorm не е за теб. Още от първото ниво на екрана ти е абсолютен хаос - отвсякъде свистят куршуми, гърмят варели, хвърчат хора и т.н. Най-силният коз на играта е системата за убииства. Тя представлява много оригинална идея, с която се насърчава убиването на враговете по най-различни начини, за разлика от останалите съвременни шутъри. Рекламите на играта се отнасяха главно за тази система и в тях бяха употребявани гръмки изрази като " Kill with skill" и " Tired of the same shooters ? ". Дори разработчиците направиха пародия на Call of Duty, наречена Duty Calls, в която се гаврят с най-продаваната игра в последните години. С това, те искаха да покажат колко много ще се различава Bulletstorm от "скучния" Call of Duty. Е, донякъде, те са прави, защото играта наистина предлага шест-седем часа нон-стоп екшън и забавление. От друга страна, шутърът на Epic и People Can Fly има доста проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Един от тях е липсата на голямо разнообразие при противниците. Донякъде, тази липса може да бъде компенсирана с факта, че играчът сам си разнообразява играта чрез споменатата система за убивания, но щеше да е добре да има повече от 4-5 вида гадове. За сметка на това, обаче, налични са достатъчно на брой и интересни оръжия, които могат да се ъпгрейдват. Във всеки един момент, играчът може да носи три от тях, като автоматът е задължителен и не може да се се сваля. За другите два слота можеш да избираш от останалата част от арсенала - пушка, пистолет, гранатомет и т.н. Към тях трябва да прибавим и електрическата верига, която Хънт намира в началото на играта. Тя служи за притегляне на враговете и нагласянето им за по-брутални изпълнения. Ритникът също е важен елемент от геймплея. След ритник или притегляне с веригата враговете са за извествно време в slow-motion, което ти позволява да издевателстваш по най-гаднярските начини в/у тях. Споменатото ъпгрейдване струва определени точки, които печелиш като убиваш враговете си по различни начини. В това се изразява практическото приложение на системата за убииства. В няколко менюта са описани подробно стотиците начини за унищожаване на противниците и колко точки носят.
Един от тях е липсата на голямо разнообразие при противниците. Донякъде, тази липса може да бъде компенсирана с факта, че играчът сам си разнообразява играта чрез споменатата система за убивания, но щеше да е добре да има повече от 4-5 вида гадове. За сметка на това, обаче, налични са достатъчно на брой и интересни оръжия, които могат да се ъпгрейдват. Във всеки един момент, играчът може да носи три от тях, като автоматът е задължителен и не може да се се сваля. За другите два слота можеш да избираш от останалата част от арсенала - пушка, пистолет, гранатомет и т.н. Към тях трябва да прибавим и електрическата верига, която Хънт намира в началото на играта. Тя служи за притегляне на враговете и нагласянето им за по-брутални изпълнения. Ритникът също е важен елемент от геймплея. След ритник или притегляне с веригата враговете са за извествно време в slow-motion, което ти позволява да издевателстваш по най-гаднярските начини в/у тях. Споменатото ъпгрейдване струва определени точки, които печелиш като убиваш враговете си по различни начини. В това се изразява практическото приложение на системата за убииства. В няколко менюта са описани подробно стотиците начини за унищожаване на противниците и колко точки носят.
Друга мизерия е, че няма бутон за скок и често ще ти се случва да си блокиран от някакъв невидим ръб или да не можеш да прескочиш малка преграда, въпреки че бързаш, тъй като екшънът се развива на най-високи обороти. Като си спомняме Painkiller, очаквахме в Bulletstorm да има същите епични битки с босове, ако не и по-добри. Е, има няколко боса, но броят им е недостатъчен и самите битки не са нищо особено, въпреки, че са приятни. Играта е супер лесна, дори и на най-висока трудност и се превърта за около 6-7-8 часа.
Графично Bulletstorm е супер, без да е сред най-добрите в жанра. Цялата игра лъха на Gears of War, даже някои от локациите са едно към едно с тези от култовия шутър от трето лице. В играта има и цяло ниво ( с голямото колело), което е взето директно от приключенията на Маркъс Финикс. Някои от пейзажите изглеждат феноменално. Моделите на героите не са перфектни, но вършат работа. Кът-сцените също са приятно режисирани. Звуковото оформление е на същото добро ниво. Ефектите са супер, но от озвучителите само този на Сарано и донякъде на Грейсън се представят на високо ниво.
В заключение мога да кажа, че Bulletstorm е забавна игра, която препоръчвам да изиграеш, но без да подхождаш към нея с очакванията, с каквито би подходил, по принцип, когато става въпрос за съвместен продукт на Epic и People Can Fly. От нашия екип сме доволни, но, ако Гиърс 3 не изкърти всички мивки във вселената, този път на Епик няма да им се размине и ще има рейдж ревю от страна на Бесния Селтак, който ще бъде подкупен да го направи лично от мен с бутилка ракия.
Оценка - 7,5/10
Оценка - 7,5/10
вторник, 1 март 2011 г.
Black Swan
Лебедово езеро е най-известното балетно произведение сред лаиците в жанра. Дали това се дължи на великолепната и запомняща се музика на руския гений Пьотр Илич Чайковски или на страховитото превъплъщаване на балерините в изящни птици, фактите са налице. Историята в оригиналната пиеса е позната на всички - красивата Одет е омагьосана и превърната в бял лебед, като единственият начин магията да бъде развалена е тя да бъде обичана безрезервно и вярно от мъж. Когато принцът я открива и се влюбва в нея, тя му разкрива участта си и той й се врича във вярност. Злият магьосник разбира за това и измамва принцът, за да остане Одет завинаги омагьосана. Дъщеря му, Одил, която прилича на Одет по външност, съблазнява принца и той нарушава обета си към "Лебедовата Кралица". Сюжетът, макар и клиширан, използва познати типажи и третира вечната борба между доброто и злото. Но Дарън Аронофски може да е всичко друго, но не и клиширан. С предишният си филм, "Борецът", той ни показа как кечът и пропадналият живот на Мики Рурк могат да бъдат страхотен материал за една от най-силните драми на последните години.
В "Черния Лебед" Аронофски отново е акцентирал върху човека, психиката и развитието на персонажите. Сюжетът е относно младата балерина Нина (Натали Портман), която чака най-сетне да бъде избрана за главна роля и звездата й да изгрее. Животът на младата жена, която живее с деспотичната си майка, е изцяло концентриран върху кариерата и пълното усъвършенстване на танца. Тя получава шанс да играе в новата пиеса на театъра - "Лебедово езеро", но хореографът Томас критикува танцуването й. Идеята на Томас е ролята на белия и черния лебед да бъде изиграна от една и съща балерина, а според него Нина умее да показва само белия лебед в себе си, добрата си същност. Съкрушена, че не е получила ролята, тя отива да го моли да размисли. След като отново й изтъква, че му трябва както бял, така и черен лебед, я целува и тя го ухапва и се отдръпва. На другия ден Нина получава ролята, като бива обвинена от другите балерини, че е курва.
В продължение на целия филм наблюдаваме трансформацията на Натали Портман от добродушно, изпълнително и по детински наивно момиче - бял лебед, в черната си близначка. В началото Нина се изчервява като осмокласничка, когато Томас я пита дали е девствена, а в последствие виждаме същата тази срамежлива млада жена да пие, взима наркотици и да прави... хмм.. други по-интересни неща, които няма да споменавам конкретно. Аронофски е преправил директната борба между доброто и злото и я е пренесъл в рамките на самия човек - борбата сам със себе си, борбата между двете ни същности.
Описаните трансформации и вътрешна борба няма как да бъдат оценени, ако не бъдат представени възможно най-изразително. Тук се намесва Натали Портман, която буквално изнася целия филм на гърба си. С уникален чар, изящност и излъчване, актрисата сияе от екрана. Емоциите, които тя предава - искрена радост, погнуса, щастие, мъка и безсилие, омраза - са показани по абсолютно неповторим начин и играта й е една от главните причини филмът да е толкова добър. Не на последно място трябва да споменем и еротичните сцени, защото най-вероятно повечето са чули за филма точно покрай тях. В "Черния лебед" всичко е изпипано и с класа - няма ги евтините трикове и прехласвания, няма я до болка познатата ни изкуствена еротика на Холивуд, няма преиграване и фалш. Всяка подобна сцена е точно толкова дискретна, колкото е нужно, и въпреки това реакцията на всеки нормален мъж (че и жена) е да настръхне на място. Неповторим и наелектризиращ заряд, който просто трябва да се почувства - толкова добре се справят Мила Кунис и Портман, че започвам да съжалявам порноактрисите и преструвките им.
Визията и звука на филма са на нивото на актьорската игра и сюжетът - тоест - страхотни са. Превръщането на Нина в черния лебед е заснето по такъв начин, че дори и най-претръпналия зрител би се впечатлил - от кървенето и късането на кожа, през виденията и психясването, до финалната пълна метаморфоза. Музиката, както е нормално да се очаква е предимно класическа, ревизирани откъси от оригиналното произведение на Чайковски се редуват с въздействащи и перфектно пасващи на конкретната сцена творби. Към техническата част не мога да отправя никакви забележки, пълен синхрон между камера, звук, кинематография и игра.
Огромни аплодисменти още веднъж за Натали Портман, която освен страхотна игра и прекрасна външност, очевидно притежава истинска упоритост и отдаденост към ролята. В нито една сцена няма дубльорка, която да танцува вместо нея - всички движения и танци от "Лебедово езеро" са изпълнени лично от нея. Безсмислено е да споменавам за какъв труд и колко часове репетиции става въпрос, само ще кажа, че явно са били достатачно, за да се влюби Портман в хореографа на филма. В момента те са женени, а Натали е бременна. Истински се радвах за нея, когато получи Оскар, защото беше напълно и изцяло заслужен.
Филмът може и да не се хареса на абсолютно всеки, но определено гледането е задължително. Надявам се Аронофски да продължава да доставя все така често и качествено, може пък следващия път да му дадат Оскар.
10/10
Posted in: Кино
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Dead Space 2
Dead Space 2 е продължението на сай-фай сървайвъл-хоръра на Visceral Games, разпространяван от EA, в който поемаме ролята на инжинера Айзък Кларк. Между първата и втората част, Visceral се отчетоха и с още една игра - Dantes Inferno, която беше по-скоро средняшка. Около две години след излизането на първия Dead Space е време да видим какво са ни подготвили този път талантливите разработчици от Visceral.
Няма да ви занимавам с предисторията, тъй като колегата Черкезов ясно разяснява какво се случва в единицата, без да я разваля за тези, които не са я играли, в превюто за играта. В този аспект искам само да изразя позитивното си мнение за едно много добро решение на разработчиците на Dead Space 2. Напоследък, доста сикуъли стават жертва на жаждата на разпространителите им, те да разширят своята аудитория, което води до сбозяване на историята. Други пък го раздават прекалено хардкор и не успяват да намерят нови фенове, следователно и купувачи, защото при тях няма как да разбереш какво става, освен ако не си играл предишните части. Е, при Dead Space 2 нещата са по-скоро от втория тип, но Visceral са намерили много добро решение на проблема - в главното меню се намира бутонът "до сега в Dead Space". Чрез кът-сцена набързо се разкриват основните сюжетни моменти от първата част, което позволява на неигралите Dead Space, да могат директно да се впуснат във втория епизод от фантастичните приключения на Айзък Кларк.
В Dead Space 2, нашият човек - Айзък, се събужда на операционната маса и илюзиите му, че се е справил с извънземното нашествие на кораба Ишимура ( извънземните в играта са т.нар. некроморфи) и Червения Маркер, набързо са разбити. Оказва се, че нещата още повече са се усложнили. След бруталното начало, историята започва да се развива малко по-бавно, докато не стигне до кулминацията в края. Налице са доста малко на брой второстепенни персонажи, като повечето от тях не са особено интересни, с едно голямо изключение. Подобно на първата част, авторите са се опитали да направят обрати в сюжета, които би трябвало да ни изненадат, но те не успяват в тази си цел, защото степента на предвидимост е висока, за съжаление. Като цяло, този е единственият аспект, в който е можело да се направи повече, но все пак всичко е в границите на нормалното и в никакъв случай не можем да говорим за откровени тъпотии или дупки в сюжета.
На геймплейно равнище играта надгражда първата част във всяко едно отношение. Тук отново ще направя препратка към превюто ни за Dead Space 2 и ще цитирам колегата, който доста уместно се е изразил - "В продължението няма да получим просто още от същото... ще получим по-добра версия на същото". Един от проблемите на единицата беше липсата на разнообразие при враговете. В новата игра са добавени голям брой нови противници - изродясали бебета, гигантски брутове, изкачащи с бърза скорост към теб некроморфи и други. Като прибавим и старите видове противници, бройката на видовете гадини, които ще разчленяваш крайник по крайник се увеличава многобройно. Налични са и някои нови оръжия, като на всяко преиграване иа играта можете да използвате различни комбинации, тъй като е почти невъзможно за едно изиграване да имате повече от две-три ъпгрейднати на макс оръжия. Като цяло Dead Space 2 има смисъл да се изиграе повече от един път, за което спомага и опцията "new game+", която ти позволява да започнеш нова игра с наличните оръжия, ъпгрейди и инвентар. Към това трябва да добавим и фактът, че последната трудност "Nightmare" се отключва, след като вече си минал играта веднъж. Като стана въпрос за трудности, съветвам по-коравите играчи да мятат директно най-високата възможна трудност на първо изиграване "Zelaot", тъй като само на нея и на споменатата "Nightmare" се усеща сървайвъл-хоръра. Характерни за всяка една голяма игра са култовите моменти, които хората помнят и, за които те говорят в продължение на месеци и години. Dead Space 2, определено, си ги има тези моменти, но няма да ги изброявам, за да не ти развалям удоволствието.
В определени ситуации, геймплеят е разнообразен чрез пъзели, които са доста интересни и в никакъв случай не пречат на екшъна в играта. Горе-долу, при тях няма нищо ново спрямо оригинала - става въпрос за забавяне на врати, преместване на батерии и т.н. Вече има по-голяма нужда от използването на телекинезата и стасиса ( забавяне на даден обект ). Освен при споменатите пъзели, те влизат в употреба сравнително по-често от първата част и при сблъсък с некроморфите. Когато ви липсват муниции, почти винаги може да измислите някакъв начин да победите противниците, например, чрез запращане на голям кол към тях или дори на собствения им крайник, който току що сте премахнали с plasma-cutter-а ( демек пистолетчето, което за мен е най-доброто оръжие в играта ).
Атмосферата в Dead Space 2 е на очакваното високо ниво. Тъмните и кървави коридори, постоянното очакване да изскочи от някъде дебнещ те некроморф и откаченото озвучаване, те вкарват в играта и не те пускат, докато не я завършиш. За това спомага и фактът, че е разкрита самоличността на Айзък - вече виждаме лицето му и чуваме гласа му. Много от феновете на първата част правиха асоциации между мълчаливите Айзък Клаарк и Гордън Фрийман. Сега вече нещата са си на мястото, тъй като, специално за Dead Space серията, определено, е по-добре, когато можем да видим и чуем главния герой. Разпилените из нивата текстови и аудио логове също допринасят за развиването на този аспект и в същото време детайлизират историята и случващото се около Айзък.
Визията и озвучаването са смазващи. Играта изглежда брутално, а някои от кът-сцените са режисирани просто феноменално и могат да се сравняват с величия като тези в God of War, например. Единственото ми оплакване е към ниската детайлност на моделите на персонажите. Всичко останало, като почнем от моушън кепчъринг, минем през светлинните ефекти и стигнем до детайлността на текстурите е на изключително високо ниво и пасва перфектно на нуждите на играта. Същото може да се каже и за звуковото оформление. Изборът на озвучители е перфектен. Останалите звуци също са много на място - тежкото и задъхано дишане на Айзък, внезапните писъци на некроморфите, допринасят за атмосферата в Dead Space 2.
Налична е и опцията за милтиплеър, която аз нямах възможността да тествам. Доколкото се информирах от западните медии, мултито звучи забавно, но нищо повече. Интересното е, че можеш да играеш като некроморф. Според мен, в такъв тип игра, мулти е излишно.
Dead Space 2 е игра, която не е за изпускане. Тя представлява продукт от най-висока класа, полирано, почти до съвършенство, творение, с което Visceral излизат на преден план на гейминг-сцената.
Оценка - 9/10
Оценка - 9/10