Alan Wake

 

  Alan Wake е дългоочакваният нов продукт на Remedy, създателите на Max Payne, и ексклузив за конзолата на Майкрософт - Xbox 360. След 5-годишен процес на разработка, много хора вече не вярваха в това, че тя ще се появи на пазара. Все пак, в началото на миналата година, Alan Wake видя бял свят, но вместо любовта на милиони играчи, тя срещна различни реакции, някои позитивни, други сравнително негативни, но най-лошото е, че доста хора останаха безразлични към нея.  Ако на Video Game Awards имaше награда за най-подценена игра през изминалата година, то тя със сигурност щеше да остане за Alan Wake. Повечето хардкор геймъри са на мнение, че това е един от най-силните ексклузиви за кашон 360, но самата игра не получи заслуженото внимание сред масите и в крайна сметка не продаде достатъчно копия, което поставя под въпрос излизането на евентуална втора част. Това е жалко, тъй като, определено, играта си има нужда от продължение, защото Remedy са си оставили милиони вратички за по-нататъшно развитие на брилянтния сюжет. Нека, обаче, да върнем погледа си към настоящата първа част. Alan Wake е екшън от трето лице, който може да бъде определен като психо-трилър и залага най-вече на мрачната си визия и страхотна атмосфера и сюжет, повлияни от романите-шедьоври на Стивън Кинг.

"Alan, wake up"

  В играта става въпрос за популярния писател Алан Уейк, който решава, заедно с жена си Алис, да замине за спокойното градче Bright Falls, надявайки се, че там ще намери своята муза за нова книга. Разбира се, за да има интрига, това градче се оказва не чак толкова спокойно и приветливо, а по-скоро мястото, в което едно младо семейство най-малко би искало да се намира. Алан разбира за това, след като жена му е погълната от мистериозна сила. Езерото, на което се намира ваканционната им хижа е обвито в мрак, а самата хижа и острова, на който е била изчезват.  Звучи клиширано, но от тук насетне Алан ще си има работа с полицията, хора, твърдящи, че са похитителите на жена му, наивния си агент Бари, обладаните от мрака същества и редица свръхестествени явления, за които няма да ви разказвам, защото в противен случай бих ви развалил удоволствието от изключително пленяващата история. Трябва да се отбележи и страхотния начин, по който тя е предадена. Самата игра напомня за сериал от типа на Досиетата Хикс. Всяко ниво представлява отделен епизод и началото на ново е съпътствано с характерното за телевизионно шоу "Previously on Alan Wake " , след което ти се припомнят събитията, случили се до момента. Друга гениална идея са разпръснатите из нивата листи, на роман, който е писан от Алан, но самият той не помни кога го е писал. Написаното на тях ти разкрива какво ще се случи скоро или по-късно в играта. Това, обаче, не трябва да се възприема като вътрешен спойлер от самите Remedy, защото на страниците не става въпрос за ключови за историята моменти. Голям кеф е да видиш неща, които се случват, точно както си си ги представял, докато си чел за тях на виртуалните листи. Съществуват и някои ситуации, които се случват цели няколко епизода след като си прочел за тях, което допринася за развиването на съспенса и атмосферата в играта. Към всичко това трябва да се добави и мини-сериалчето Night Springs, което можеш да наблюдаваш на разпръснати из нивата телевизори, както и радио предаванията.

" Hey, I want a flaming eye too "

  Основното оръжие, с което разполага писателят е светлината, тъй като още в началото на играта, той установява, че обладаните от мрака противници имат слабост към нея. На основата на това се гради и простата, но ефективна геймплейна механика - за да убиеш враговете си, първо трябва да фокусираш светлината на фенерчето си към тях за известно време, след което можеш да ги отстреляш с няколко куршума.  На нормална трудност нещата са  несериозни, но на отключващата се след 1 превъртане Nightmare трудност, играта загрубява и survival-horror елемента се засилва драстично, тъй като куршумите и батериите за фенерчето са в доста ограничени количества. Освен пистолети и пушки, на разположение са и флаш гранати, които в случая играят ролята на нормални гранати, сигнални ракети и механични прожектори. За пореден път, Remedy ни впечатляват с начина, по който са режисирали кадансовите моменти. Всички помним за какво ставаше въпрос при Max Payne, а сега нещата са на същото високо ниво. Пускането на сигнална ракета насред тълпа от обладани или разминаването в последния момент с хвърчаща брадва създават усещането, че наистина играем един полиран продукт от най-висока класа.

   Един от минусите на Alan Wake е липсата на голямо разнообразие при противниците. Срещу теб ще се изправят няколко вида Обладани хора( Taken), обладани птици, както и редица предмети, за които става ясно, че също могат да бъдат поставени под контрол на мрака. Някой определят като недостатък и липсата на босове, но за мен това не е проблем, даже биха били излишни в такова заглавие. Леката репетативност на геймплея можеше да бъде преодоляна с някоя друга загадка или платформър елемент, но те са застъпени съвсем леко. Нелепо е и събирането на термоси за кафе, които се явяват сикрети - първо, че няма награда за събирането им, второ, че точно това е единственото нещо, което пречи на атмосферата до известна степен, защото трябва да се признае, че едва ли на някой би му било до събиране на термоси в тъмната гора през ноща, когато тя бъка от обладани от мрака изверги. Някои хора са недоволни и от финала на играта, но за мен той затваря всички подхванати сюжетни линии и са оставени правилните вратички за продължение. Проблемите на играта са минорни и не трябва да те карат да я подминеш, защото цялостното впечатление, което тя оставя е страхотно.

"Al, you gotta help me man, the birds have gone all Hitchcock on me!"

 Както и за другите елементи, така и за визията мога да кажа само добри думи. Не мисля, че сме ставали свидетели на нещо по-красиво за конзолата на Майкрософт. Глупостите относно това, че играта не използвала хай дефинишън резолюция и тем подобни нямат значение, когато тя изглежда по този начин. Сенките и светлините са на извънземно ниво и допринасят за създаването на перфектната атмосфера. Играта определено може да се сравнява в това отношение дори с игри като невероятната Uncharted 2, която бе използвана от Сони като демонстрация за хардуерното могъщество на конзолата. Единствено, неприятно впечатление прави честото разминаване на говора с устните на говорещия в кът сцените, които иначе като цяло са страхотни. За звуковото оформление нямам никакви забележки - перфектен подбор на музика и озвучители.

"I think my tongue just took a crap in my mouth."

 В заключение, мога да кажа, че Alan Wake е задължителна за всеки притежател на Xbox 360. Срамен е фактът, че толкова много хора не я притежават в своята колекция, но всяка грешка може да бъде поправена. Остава само надеждата, че Remedy ще бъдат финансирани от Microsoft и в крайна сметка ще видим продължение на брилянтната Alan Wake.

Оценка - 9/10

Posted in: Consoles