Crysis 2

Crysis 2 е продължението на tech demoто от 2007ма. След като момците от КрайТек вече знаят и могат да си използват енджина, са обърнали око на недодялания геймплей на оригинала. Резултатът, със задоволство, ще кажа, че е изненадващо добър. Това обаче не означава, че няма какво още да се изглажда.

Играта е тенхически почти безупречна, и резултатът от това е солиден геймплей, в който контролите, камерата и оръжията правят, точно това, което очаквате. Това от своя страна позволява да се забавлявате с възможностите на костюма и отвореността на нивата.

Графично играта е зашеметяваща, нямам какво повече да кажа по този въпрос. Намират се някои дребни бъгове, като рагдол, който се мърда безпричинно, но не са чак толкова фатални и единственото, което правят е да ви напомнят, че все пак играете игра, което лично за мен не беше проблем, понеже е първият шутър, които играя на конзола, и ми си налагаше постоянно да търся нужния бутон на контролера. На PlayStation 3 някой гений е решил, че трябва да се стреля с L1 и R1, вместо с L2 и R2. Може би на някой, който редовно играе шутъри на PS3, няма да му направи впечатление, но на мен ми отне време да свикна.

В замисъла на оръжията е използвана почти толкова малко мисъл, колкото и при враговете. Карабините, които намирате в началото, бързо се оказват безполезни, а пистолетите и СМГтата помилат всичко, което направи грешката да се изпречи на пътя на главният герой. Враговете пък са точно 6 вида, като 5 от тях са извънземни, въоръжението на хората варира, а тук таме се появява и някой танк или хеликоптер. Според мен, ако бяха направили поне още 3-4 вида извънземни, играта щеше да е масивно по-добра, понеже през почти цялата игра се биете с едно и също.

Попринцип полу-нелинейният и нескриптиран геймплей изпитва нуждата на няколко пъти да използва сценарии за да ви убие, но е изпълнено добре. Завръзките в историята, обаче, са почти толкова невъзможни и смешни, че бих си позволил да ги сравня с тези на Коджима, но все пак обратите в Metal Gear са по-безумни. Това в никакъв случай не е лошо, освен ако не искате супер сериозна сюжетна линия.

Озвучението също е на ниво, макар и музиката да е еднотипна и през повечето време да е почти незабележима, когато обаче спре да се чува стрелба и отпуснете контролера за някоя кътсцена музиката изригва и се вижда за какво са платили на чичо Ханс. Въпросният, може да е мързеливо копеле, но явно е ефективен.

Като цяло, солидна игра, с дребни проблеми, но все пак се забелязва огромен напредък от страна на CryTek и с нетърпение очакваме следващото им творение. Различните начини за подход към дадена ситуация означават, че играта може да бъде изиграна три или четири пъти, по нови начини, а дори и да я изиграете само един път, остава достатъчно разнообразна, дори и с малкия брой врази.

Оценка - 8/10

Posted in: Consoles,PC